— Няма да посмеят — настоя жената. — Кралят би побеснял от подобна постъпка и…
— Кралят ще чуе, че елфите са извършили убийството — прекъсна я Торгар. — Всеки, който би могъл да разясни допълнително обстоятелствата, хора като теб и мен, отдавна ще е изгубил главата си.
— Не. Инграм разполага с много бойци. Няма да се остави да го убият. Елфите няма да успеят. И тогава ще си платят за глупостта. Също както търговците ще си платят за страхливостта.
Торгар поклати глава и заговори по-остро — търпението му се изчерпваше:
— Дори и ако Инграм оцелее, той пак ще иска да знае причината, поради която не сме му помогнали. Защо сме останали тук и сме наблюдавали как нашият суверен се бори за живота си. И в двата случая рискуваш смъртта си. Трябва да се присъединим. Позволи ми да взема половината от хората ни. Ако битката е несигурна, появата ни може да се окаже достатъчна, за да наклони везните в правилната посока. Тази нощ се решава съдбата на Ейнджълпорт. Не можем просто да останем тук и да бездействаме!
— Можем и точно това ще направим! — тросна се Мадлин. — Аз заповядвам тук, аз съм господарката на дома. Аз стоя начело на рода Кинън, а не ти. Ти си само един глупав наемник, който почти никога не изтрезнява и разполага единствено с догадки!
Торгар не се раздразни от избухването й, а се усмихна широко.
— Изглежда бързо забравяш — каза той. — Случайно да си забравила да ме обявиш за кръстник на Тори?
Тя инстинктивно притисна бебето по-близо до себе си.
— Ще накарам съветниците си да изготвят нужните документи — каза тя.
Наемникът поклати глава.
— Не, без повече отлагания. Ще го направиш веднага. Още тази вечер.
— Тази вечер? — Тя го погледна изумено.
— Да. — Усмивката му започна да изчезва. — Тази вечер. Освен ако не искаш да проведа определен разговор с хората си.
Мадлин осъзна, че двамата са напълно сами. Дори дойката я нямаше, за да свидетелства при нужда. С пресъхнало гърло тя кимна.
— Щом настояваш.
Торгар я последва към долния етаж. Там Мадлин откри един от съветниците си да наблюдава случващото се и му нареди да й донесе перо и пергамент. И хващайки надигналия се за рамото, отправи допълнително искане:
— Доведи и неколцина войници за свидетели.
Съветникът я погледна разтревожено, преди да кимне. Той, естествено, знаеше, че думата на тези наемници не би означавала нищо в съда. Тази молба бе само претекст.
В предния салон Мадлин откри Лили и й връчи бебето. Торгар пак остана край вратата.
— Вземи я — тихо каза вдовицата. — Отнеси я на безопасно място.
Съветникът се върна, понесъл поискания пергамент, а също и водещ след себе си шестима войници. Те останаха зад него, отпуснали ръце върху оръжията си.
Торгар им се ухили:
— Хубаво е, че сте тук. Сега да приключваме по-бързо. В случай че някой все пак реши да прескача стените.
Сред телохранителите Мадлин се чувстваше по-спокойна. Докато потапяше перото, тя попита:
— Какво искаш да напиша?
— Очевидното. Заявяваш, че аз съм неин кръстник.
Жената приседна на пода, пред една ниска масичка. Факлите мъждукаха и я принуждаваха да присвива очи, докато пише. Обичайно би възложила на някого от секретарите си да състави документа, но знаеше, че Торгар би приел единствено собствения й почерк.
Приключила, тя се подписа и подаде листа на Торгар. Той го взе, погледна към телохранителите и протегна пергамента към един от тях.
— Дженсън. Ти можеш да четеш. Кажи ми какво пише.
Войникът взе документа, наклони го леко и се навъси.
— Казва се, че на теб е възложено да защитаваш Тори — рече Дженсън. Торгар цъкна с език, поклати глава и взе листа обратно.
— Това не е достатъчно, Мадлин. Постарай се да напишеш нещо по-конкретно. Иначе като нищо някой може да изникне и да заяви, че той е истинският кръстник. Някой като Стърлинг Блекуотър, да речем. Нали не искаш един от Търговските лордове да отглежда Тори?
Дори те са за предпочитане пред теб, помисли си Мадлин. Но на глас каза:
— Извини ме. Не съм свикнала да съставям подобни документи.
Едрият мъж прихна.
— Разбира се. Тъкмо ще имаш възможност да се научиш.
Този път тя състави документа правилно, решавайки, че по всяко време би могла да го анулира. Когато проблемът с елфите и наемниците бъдеше разрешен, щеше да дойде ред и на досадния наемник. В противен случай рискът оставаше прекалено голям. Мадлин подаде документа направо на Дженсън, който го прочете на глас. Торгар биваше обявен за кръстник и попечител на внучката й. Всяка дума, прочетена от войника, пробождаше гръбнака й. Въпреки това тя се успокои с мисълта, че това е само временно. Временна отстъпка.