— Защо спираме тук? — попита той. — Градът не е далече.
— Защото искам да се уверя, че си овладял ролята си. — Алиса го огледа и въздъхна. — Не би могъл да изглеждаш по-скован дори и ако поискаше.
Хаерн подбели очи и отиде да помага в разтоварването на дървата. По време на пътя бяха поддържали запас гориво — за случаите, когато им се наложеше да нощуват в безлесни земи. След като огънят бе накладен и палатките се издигнаха — не всички спяха в колите — слугите се заеха да приготвят вечерята. Един се отправи към града, за да събере сведения.
През цялото време Алиса наставляваше Хаерн.
— Колкото по-висшестоящ от теб е другият, толкова по-ниско трябва да му се поклониш. — Тя наместваше копринената му риза.
— Тъй като ти ще бъдеш мой далечен роднина, почти всички останали благородници ще стоят над теб. Ако не си сигурен, поклони се ниско и сведи поглед за миг. Само внимавай да не поздравяваш обикновените хора. Няколко любезни думи ще свършат работа, но не пресилвай.
— Предпочитам да си остана с убиването — каза Хаерн. — Не може ли да се заема с него?
Погледът, с който бе възнаграден, често бе отправян към него по време на пътуването. Първата му проява се бе случила едновременно с осъзнаването й, че той е поел на път само с един кат дрехи: тъмносива риза, панталони и плащ. Тогава Алиса се бе нагърбила с екипирането му. От нея бе получил купища натруфени и копринени дрехи, които бяха много по-скъпи от всичко, което бе носил през живота си. И освен това сърбяха.
А Алиса продължаваше да го изпитва.
— Кой стои начело на града?
— Лорд Инграм Мърбанд. Надут. Прекалено самоуверен. Отговорен за всички земи, наричани Рамерата. Така се нарича съвкупността от всички южни земи на кралство Нелдар.
— Кой управлява града в действителност?
— Шестимата Търговски лордове. През последните десет години те постепенно са завзели империята от доставки на Лори Кинън. Единствено контролът над производството на кремион му позволява да запазва богатството си. Разбира се, аз съм твой глупав и незначителен роднина, който трябва да се присмива на нелепи слухове за обедняването на Лори. Защото никога не бих могъл да приема, че някой може да се окаже по-добър или по-заможен от нас.
Сега беше ред на Алиса да подбели очи заради изопачения му преразказ.
— Кой си ти?
— Хаерн Гемкрофт, трети братовчед по брак.
— А Зуса е…?
Хаерн разтри слепоочията си.
— Моя съпруга. Зуса Гемкрофт, потомка на рода Гандрем, паднала си по мен на бал, празнуващ завръщането на Натаниел. Запленил съм я с танцовите си умения.
— А защо си тук?
Хаерн промърмори отговора. Бе зает да се чуди на съгласието си. Колкото и да бе приятно да се махне от мрачните улици на Велдарен, сред богатството и традициите на Трифектата той се чувстваше съвсем изолиран.
— Това е нашият меден месец. Съгласила си се да ни вземеш, за да разгледаме пристанището и да си накупим подаръци.
Алиса се настани край огъня, прие купа с бульон и се намръщи над ръба.
— Надявам се, че в града ще се преструваш по-умело.
Хаерн прие собствената си порция и започна да се храни. Докато си вземаше втора, Алиса се отправи към колата, за да нагледа Зуса. Безликата също не бе останала във възторг от плана на господарката си да ги вкара незабелязано в града. Но полезността на замисъла бе неопровержима. Тези роли щяха да им позволят да следват Алиса навсякъде, а същевременно представляваха готово оправдание за отделянето им. Разбира се, паднеше ли мрак, същинската им работа щеше да започва: Стражителя щеше да наметне плащовете си, а Зуса да се обвие в ивиците тъмнина.
Когато Алиса се върна обратно край огъня, Хаерн едва не се задави с картофа си. Вървящата подире й Зуса бе облякла дълга виолетова рокля с голяма цепка в полата и не по-малко деколте, което стигаше почти по пъпа й. Тя се придвижваше съвсем спокойно в новата си одежда: завъртя се два пъти, а после направи реверанс, който би останал приет и в най-претенциозния кралски двор.
— Малко е… откриваща — каза Хаерн. И веднага подир това осъзна, че бе искал да отправи комплимент.
Алиса изглеждаше готова да му издере очите.
— Такава е модата тук. Моряците им са я донесли от Кер. Радвай се, че теб облякох във велдаренски стил. В противен случай щеше да останеш полугол.
Хаерн почеса врата си.
— Значи наполовина по-малко натруфено.