Това означаваше, че Хаерн трябва да му помогне. При поредното отстъпване на Диредон той атакува, въпреки че не очакваше изненадващата му маневра да се увенчае с успех. Гревен отби удара му, принуди го да издигне мечове, за да се защити от удар, оказал се подмамващ, и отново нападна сънародника си. Двамата елфи си размениха още няколко удара, единият от които успя да пореже ръката на Диредон. В следващия миг Стражителя отново се присъедини. Посланикът се изправи срещу четири остриета. Той можеше да противопостави само едно, но пък размахвано с удивително умение. Сега той не приличаше на боец, а на творец.
И все пак тясното пространство го поставяше в неизгодно положение. И елфът отлично знаеше това.
Точно преди двамата му противници да го притиснат в ъгъла, посланикът замахна към Хаерн, сепвайки го с ожесточената бързина на движението си. Стражителя не успя да спре меча: съумя единствено да измести траекторията на удара — наместо в сърцето, върхът на оръжието посече рамото му. Сред отвратителната болка човекът се отдръпна, за да спечели няколко мига отдих. Но Гревен не се нахвърли върху него с нови атаки, а се стрелна към вратата, следван от Диредон. Хаерн стисна рамото си, прогони болката от съзнанието си и се затича след двамата. Знаеше, че не би могъл да ги надбяга. Но трябваше да опита.
Привидението трябваше да умре тази нощ.
Соленият въздух жегваше кървящите рани по ръцете на Алиса. Тази болка бе първото, което тя усети при идването си в съзнание. Второто бе осъзнаването, че тя виси във въздуха, овързана за китките. Това обясняваше ужасното напрежение в раменете й.
Третата, най-остра мисъл бе споменът за предателството на Гревен — постъпка с рядка жестокост.
Елфът бе изникнал посред нощ. Тя бе седяла върху кревата, неспособна да заспи.
— Какво става вън? — бе попитала тя. В отговор посланикът се бе усмихнал, бе протегнал ръка, а после с другата си я бе ударил по лицето. Подир още два удара тя бе потънала в мрак.
Алиса отвори очи, за да види огромни сенки, носещи се над водата. И въпросните сенки се приближаваха. Търговските лордове бяха поели обратно към брега.
— Помощ! — ужасено проплака Алиса: отлично осъзнаваше какво я очаква. Жената започна да се мята, за да се обърне към града. — Помощ!
Вторият писък прозвуча по-ясно, но пак бе слаб. Градът бе обгърнат в тишина. Улиците бяха пусти. Никой нямаше да дойде да я спаси.
Това беше. Ето така щеше да приключи животът й. Тя не разбираше причината за предателството на елфа, но подозираше, че то е свързано с търговците. Може би те му бяха предложили възнаграждение за нея. А може би елфите сами бяха сметнали, че е достатъчно тя да умре, без значение от чия ръка. Може би Гревен не бе толкова уверен в невинността й. Нямаше значение.
От значение беше единствено победоносната усмивка на Уорик Сън, който първи пристъпи на кея. Следваха го въоръжени моряци и наемници.
Уорик не остана да дочаква останалите кораби, а се отправи към вързаната. Тя висеше от един стълб, с умело овързани китки — мятането й само пристягаше въжетата.
Грубата шепа на стареца обхвана лицето й, за да я накара да го погледне. Жената не скри отвращението си при допира му.
— Виж ти, Алиса — каза той. — Тъкмо имаме нужда да поговорим по работа. Надявам се нямаш нищо против.
Тя не отговори. Слезлите от останалите кораби също се отправяха насам. Някои от тях й бяха познати.
Стърлинг поклати глава.
— Не мога да повярвам, че Привидението удържа на думата си. Прекрасен подарък.
— Освободи я — обърна се Уорик към един от хората си.
Морякът изтегли ножа си и започна да сече нишките на въжето. Когато дебелината му най-сетне се предаде, той побърза да подкрепи жената — не от желание да й помогне, а заради възможността за опипване.
Алиса бе оставена на земята, където сама освободи ръцете си и се изправи. С вирната брадичка тя се обърна към Уорик и заяви твърдо:
— Какво означава това? Какво се надявате да спечелите?
— Много — отвърна Уорик Сън. — Тази нощ ще празнуваме въздигането си до първенци не само на Ейнджълпорт, а и на цялата Рамера. Има и друг повод. Ще празнуваме пълното разрушаване на Трифектата.