Паникьосаният Стърлинг я сграбчи за косата и притисна кинжал до гърлото й.
— Това няма да я спре — промълви лейди Гемкрофт. Изглежда и търговецът осъзнаваше това.
Сега Зуса бе принудена да премине в защита. Много от ивиците й бяха прерязани и подгизваха от кръв. Въпреки това тя продължаваше да се сражава. Изглеждаше, че противниците са я обградили и не са й оставили път за бягство. Тя им показа, че грешат, като подскочи високо във въздуха. Скокът й я отведе досами Алиса: последната можеше да я докосне, ако ръцете й не бяха завързани.
В следващия миг Торгар изникваше край тях. Огромният му пестник блъсна слепоочието на Зуса. Безликата се олюля и бе повалена с ботуш в лицето. Наемникът изтегли меча си и се приготви да нанесе удар.
— Не! — изпищя Алиса.
Торгар спря и погледна към нея, а подир това изрита кинжалите от ръцете на Зуса и стъпи върху гърлото й. Уорик Сън сграбчи вързаната жена за врата и я изправи с неподозирана за годините му сила.
— Не цениш своя живот, но трепериш над нейния? — попита той. — Тогава подпиши още сега, иначе ще те накарам да гледаш как този скот одира кожата й на ивици. И подир това ще те обвия с тях, Алиса, също както твоята приятелка е обвита в ивици плат.
Зуса замаяно се взираше към небето. През насълзени очи лейди Гемкрофт наблюдаваше как Торгар се усмихва широко и забива меча си в дланта на Зуса, за да породи писък. Алиса на свой ред изпищя.
— Ще подпиша! — изкрещя тя. — Моля ви, не я убивайте. Ще подпиша.
Уорик се усмихна до уши.
— Умно момиче. Донесете й перо.
Китките на Алиса бяха развързани. Един от моряците трябваше да я издигне и подпре, иначе тя нямаше да може да остане права. Тъй като ръцете й не спираха да треперят, Стърлинг доближи факла до тях. През цялото време жената не откъсваше поглед от лицето на Зуса, сгърчено в болка заради прободената длан. Без причина — с изключение на злорадство — Торгар завъртя острието. Безликата не извика. Алиса също запазваше мълчание, макар че стоплящите се пръсти бяха започнали да болят ужасно.
Когато тя можеше да държи перото, търговците й поднесоха свитъка. Преди тя да е успяла да подпише, един от моряците извика. Останалите се обърнаха на север. Гледката отново разпали надеждите на Алиса: към тях се отправяха войници, носещи герба на Едгар Мос, един от най-верните васали на лорд Мърбанд. Те бяха готови за битка. Нямаше съмнение срещу кого: Инграм най-сетне бе изпратил хората си да изтребят Търговските лордове. Най-сетне бе избрал да докаже, че той е господар на Ейнджълпорт, не само на хартия, а и в действителност. Лейди Гемкрофт искаше да им извика, да ги приветства, но не се осмели, защото Торгар все така притискаше гърлото на Зуса с крак и приковаваше ръката й.
А Уорик оставаше спокоен, което сепна Алиса. Войниците спряха на известно разстояние и се разделиха, за да пропуснат господаря си. Лорд Едгар бавно се отправи към търговеца, изтегли оръжие…
И се отпусна на едно коляно.
Едновременно с този му жест умряха и последните надежди на Алиса.
— Градът е ваш — каза Едгар и се изправи. — Инграм е мъртъв.
— Ти ни служи добре — каза Уорик, отново ухилен широко. — Службата ти винаги е била възнаграждавана подобаващо, сегашният случай също няма да представлява изключение. Хората вече се стичат към нас. Ние ще донесем спокойствие и ред сред хаоса. Само въпрос на време е и кралят да приеме и утвърди новата ми позиция начело на Ейнджълпорт. Още от този момент мога да ти обещая, Едгар, че ще останеш доволен от възнаграждението си.
— За начало можеш да ми дадеш земите на Йор — каза Едгар. — За момента те остават без стопанин, защото предишният им господар бе убит.
— Разбира се — развеселено отвърна възрастният търговец. — Разбира се.
Лорд Едгар Мос погледна към Алиса и се поклони ниско.
— Простете, ако прекъсвам нещо — усмихна се той.
— Не си прекъснал нищо — рече Стърлинг. — Алиса тъкмо се канеше да подпише едно дребно споразумение. Един допълнителен свидетел е винаги добре дошъл. В случай че впоследствие й хрумне да се отмята.
— За мен ще бъде удоволствие. Хайде, Алиса. Подписвай. Чакаме само теб.