Диредон рухна на едно коляно и изплю парчето. И повдигна очи към приближаващия се Гревен.
— Ти си позор за всички ни.
— Правя това, което трябваше да бъде сторено. Което трябваше да сме сторили още преди векове. Вече не можем да се преструваме, че не забелязваме заплахата, която представляват за нас човеците, и извечната злина, която носят в сърцата си. Погледни какво сториха те с братята и сестрите ни от Дезереа. Тамошните елфи не можаха да се спасят нито с помощта на магията си, нито благодарение на превъзхождащите си способности. С огън и меч човеците ги принудиха да бягат. Аз бях там, Диредон. Гледах как димът се разпръсква, за да обхване стотици мили. Гледах как децата ни погиват под неспирни залпове. Сега същото е на път да се случи и тук. А въпреки това сред нас се намират такива, които са готови да коленичат пред човеците, които не зачитат свещените ни граници, и милозливо да преклонят глави за по-лесно отсичане. Аз няма да допусна това да се случи. Няма.
Диредон изстреля ножовете си на пътя на вражеския замах. Сблъсъкът разтърси мускулите на ръцете му; те продължиха да треперят и в борбата си да удържат натиска. Гревен влагаше цялата си тежест зад острието, стъпил по начин, който да му позволи избягването на евентуален опит за поваляне. Върхът на меча неумолимо се приближаваше към лявото око на разузнавача. И тогава той полетя напред, тласнат от неочаквано движение. Ръбовете на трите оръжия се врязаха един в друг с отвратително стържене.
Върхът потъна в керемидите, изтласкан от Диредон в последния момент. Той замахна към коляното на Гревен, макар че кракът му срещна единствено въздух. За момент и двамата останаха с нарушено равновесие.
Посланикът се възстанови пръв. Два бързи замаха прокараха кървави линии върху гърдите на Диредон. Също тъй бърза крачка му позволи да нанесе удар и към крака. Избухналата болка бе невероятна. Разузнавачът отново рухна на колене. Опита се да се защити от тази си позиция, което се оказа неуспешно: пренебрежителен удар отведе ножовете му настрани. Бе последван от пореден удар, този път разсякъл плътта на ръката.
Диредон полетя назад и рухна по гръб. Извисилият се над него елф се подсмихваше под качулката.
— Казах ти, че аз съм по-добрият — заяви посланикът. — Само жалко, че никой друг няма да узнае.
Разузнавачът опита изненадващ двоен удар. Него Гревен изблъска встрани и със същото движение зашлеви противника си по лицето с плоската страна на меча: укорен жест срещу дързък ученик.
— Може и така да е — каза Диредон и отпусна глава върху покрива. — Само че пропускаш нещо.
Сред шумолене на плащове изникна Стражителя. На фона на изсветляващото небе двамата с Гревен приличаха на близнаци.
С разтуптяно сърце и изтеглени оръжия Хаерн се приземи върху покрива. Очевидно беше, че Диредон е бил надвит, но поне беше още жив. Той се подготви да атакува в мига, в който посланикът понечи да удари поваления.
— Отдръпни се — нареди Стражителя. Гревен само се изсмя.
— Защо? Да не би да те е грижа за него? Нима си го срещал по-рано? Той е обикновено ловджийско куче, което насъскваме да дири. Смъртта му не би трябвало да те натъжава.
— Казах да се отдръпнеш.
Гревен Трил допря върха на меча си до гърлото на Диредон.
— Не мисля, че в настоящата си позиция можеш да отправяш каквито и да било искания, Стражителю.
Хаерн направи крачка напред, без да откъсва очи от двамата елфи. Още една крачка: върхът на меча опъна кожата заради натиска си.
— Това няма да свърши по желания от теб начин — каза Хаерн.
— Аз пък смятам точно обратното.
Диредон го погледна в очите и кимна едва доловимо. Това беше знак за атака.
Хаерн скочи напред. Преди посланикът да е успял да пререже гърлото на поваления си сънародник, следотърсачът сграбчи острието и го изблъска встрани, без да се притеснява от дълбокия прорез в дланта и пръстите си. И едновременно с това започна да се търкаля настрани. Гревен не можеше да го последва, защото трябваше да се обърне към връхлитащия Стражител. Сблъсъкът на трите остриета породи звън, отекнал като вещаеща смърт камбана в съзнанието на Хаерн. Инстинктите на боец отново го обзеха. Мечовете му полетяха в двоен удар, високо и ниско. Посланикът спря единия удар и приклекна под другия. Едновременно с това той се извъртя, за да замахне към коленете на Хаерн. Последният избегна раняване, като запрати плаща си към лицето на Привидението.