Щом възстанови равновесието си, Гревен отново премина в атака. Неговият меч бе по-дълъг и той се стараеше да използва това.
С помощта на остриетата си Хаерн отрази няколко удара, стараещ се да се синхронизира със смъртоносната бързина на противника си. Той също не възнамеряваше да отстъпи инициативата. Мечовете му полетяха във внезапна атака. Внезапна, но пак неправилно разчетена.
Посланикът спря удара и замахна с лакът към гърлото на Стражителя. Нанесе и втори удар към задавения си противник, този път с дръжката на меча по главата. Това повали Хаерн на колене. Той стисна зъби в очакване на мълнията болка, която щеше да сложи край на живота му. Но тя не дойде.
Гревен стоеше пред него, извън обхвата на мечовете.
— Защо се бием? — попита той. — Слепотата ти понякога ме удивлява, човеко.
— Ти си безсърдечен убиец. — Хаерн се изправи. — Каква причина бих имал да те оставя да живееш?
Посланикът се засмя.
— Ти няма да сложиш край на живота ми. Не виждаш ли колко си приличаме двамата с теб? Огледай се. Не осъзнаваш ли какво съм постигнал?
На много места из града димяха пожари, около имението на лорд Инграм Мърбанд обикаляха войници, а на пристанището висеше Алиса и се надяваше Зуса да я спаси. Да, Хаерн отлично осъзнаваше.
— Между нас няма нищо общо.
— Опитай да прогледнеш. Може би тогава ще си промениш мнението.
Стражителя пристъпи встрани, поде подвеждащ удар, а после скочи напред, замахващ с цялата си сила.
— Какво би могъл да знаеш за мен? — извика той. Нощта се изпълни с метален трясък. С ловки движения на китката Гревен спокойно отбиваше ударите.
Започналият да се отчайва Хаерн опита да приложи сложна поредица от резки намушкващи удари, която бе научил от един от многобройните обучавали го майстори. Идеята на тази последователност бе засипването на противника с множество атаки. Същевременно прилагащият я запазваше позиция, която му позволяваше да вложи сила в първия преодолял вражеската защита удар. Но Гревен не беше обикновен противник: той веднага неутрализира техниката, отстъпвайки назад при всеки удар. Отбиваше само когато Хаерн настъпеше.
В мига, в който Стражителя прекрати атаката си и понечи да отстъпи, Гревен атакува.
Хаерн веднага издигна мечовете си пред посоката, от която долиташе ударът. Това го остави уязвим и без възможност да спре последвалото от противоположната посока подсичане. Той тежко се стовари по гръб, при което си изкара въздуха. И този път очакваният завършващ удар не дойде. Гревен се отдръпна и отегчено завъртя меча си.
— Зная много за теб, Хаерн. Зная ролята, която си изиграл в конфликта между гилдиите и Трифектата. Когато научих за края на тази нищожна война, постигнат благодарение на намесата на единствен човек, аз не повярвах. Но мирът продължаваше да цари, затова инкогнито пристигнах във Велдарен. И от парчетата слухове сглобих историята ти. Слушах начина, по който тамошните отрепки говореха за теб. Ти се превърна в надежда за мен, във вдъхновение. С всеки изминал ден моят народ чезне, притискан от множащата се чума на човечеството. Но вашето съсредоточие на сила — градовете — са и най-голямата ви слабост. Успеех ли да унищожа тях, ние щяхме да оцелеем. Имах доказателства, че това е постижимо: бях открил човек, подчинил цял град на волята си.
— А Ейнджълпорт посягаше с кървавите си пръсти към горите ни. Сред всички замесени страни, дори и своята, аз започнах да избивам онези, които желаеха мир, които бяха склонни да сключват споразумения и да правят отстъпки, но не и да осъзнаят същината на конфликта. Когато за пръв път използвах символа ти, аз го сторих в знак на почит, а не като повик. Но за моя приятна изненада ти се появи. Смятах, че ще ми помогнеш, че сам ще съзреш нуждата от моите мерки. Велдарен е цвете в сравнение с този град. Тук виреят единствено алчност и омраза.
Хаерн се изправи на крака и се оказа атакуван с неочаквано ожесточение. Наложи му се да започне да отстъпва. Дългото острие непрекъснато разсичаше въздуха.