— Ти стъпка противната злина на Велдарен — продължи елфът. — Уби стотици, за да предизвикаш решаващ сблъсък и подчиниш виновните. Помогни ми да сторя същото и тук. Всичко, което сторих с цел да породя войната, целеше да подтикна замесените към трезвен поглед. Моите сънародници ще изпепелят този град в пречистване, от което и елфи, и човеци се нуждаят.
— Аз не съм като теб! — изкрещя Хаерн и опита контраатака, оказала се бързо парирана. — Няма да убивам невинни!
— Самите ти постъпки са причинили смъртта на невинни, глупако. Заради делата ти деца са умирали от глад, съпруги са оставали без защита, а отслабените гилдии са били унищожавани от конкурентите си. Кълна се в Селестия, как е възможно да си толкова наивен?
Хаерн искаше да заглуши думите, които повтаряха собствените му мисли и събуждаха носена с години и потискана вина. Страданието му не оставаше скрито за Гревен. Елфът са сражаваше от съвсем близка дистанция. При една размяна на удари той се възползва от бързината си и нанесе плитка рана върху гърдите на Хаерн. Стражителя залитна назад, а посланикът изтръска кръвта от меча си. Същата кръв попиваше в разкъсаната риза на Хаерн.
— Ние с теб си приличаме, Стражителю. Аз съм твой огледален образ, хвърлена пред теб сянка, следващата стъпка от пътя, който ти си избрал. Не захвърляй живота си. Погледни какво е успял да постигне всеки един от нас. И си представи какво бихме могли да постигнем заедно! Бихме могли да излеем светлина върху мрака на човечеството. Да открием зловонните кътчета, които пораждат развала, и да ги унищожим. Помогни ми. Присъедини се към мен. Двамата имаме едни и същи цели, използваме едни и същи методи. Не проумяваш ли?
— Методите ни може и да са сходни — каза Хаерн, започнал да събира последните си сили, — но аз никога не съм целял да унищожа Велдарен, а само да го спася. Няма да бъда чудовището, в което искаш да се превърна.
Гревен поклати глава.
— В такъв случай Велдарен ще бъде следващата ми цел. Ще завърша започнатото от теб. Ще убия всички твои близки и познати. Никой не може да ме предава, Стражителю. Аз ще унищожа наследството, което си оставил, и ще го заменя с моето.
Докато стискаше оръжията си, Хаерн почувства времето да забавя ход. Той си представи как Привидението вилнее из Велдарен и убива жреци, крадци и наемници, за да породи хаос. Усилията от всички онези години, които Хаерн бе посветил на делото си, щяха да изгубят значението си. Крехкият мир щеше да рухне, за да отстъпи място на безпрецедентна жестокост. Тарлак и Бруг щяха да погинат в ръцете на елфическия убиец. И Делисия…
— Не. — Стражителя леко приклекна. — Няма.
Елфът завъртя меча си.
Помогни ми, Ашур. Моля те не заради себе си, а за всички тях.
Посланикът скочи. Хаерн също се хвърли напред. Двамата се срещнаха насред въздуха, където ритници и удари се сляха. Елфическото острие посече бедрото му. Петата на Стражителя блъсна брадичката му, а острието на едно от оръжията поряза кокалчетата му. Двамата се приземиха с гръб един към друг. Гревен замахна назад, извъртайки горната половина на тялото си. Хаерн се изви, пропуснал вражия меч над гърдите си. В същия миг той изстреля остриетата си в намушкване, което елфът изблъска.
Двамата се обърнаха и продължиха дуела си. Стражителя бе тласкан от граничещ с лудост гняв. Той непрекъснато атакуваше, изпълващ със съвършенство всяко свое движение. Неволно си помисли, че баща му би се гордял, ако можеше да го види в този миг. Сред песента на насилие, лееща се от оръжията му, измъчвалите го с години съмнения бяха изчезнали. Някога той се бе смятал за чудовище, но сега виждаше, че е грешал. Сега виждаше насреща си истинско чудовище, което се интересуваше единствено от смърт и разруха; за което животът заслужаваше единствено да бъде отнеман, но не и запазван. Въпреки болката от раните и изтощението, въпреки кръвта, попиваща в плащеницата, Хаерн се стараеше да отстрани досегашните граници на възможностите си.
И въпреки това Гревен оставаше несломен. Стражителя усещаше изчерпването на силите си. Оставаше му само един ход: танцът с плащове, на който се бе осланял през годините. По-рано елфът бе успял да го надвие, но въпреки това Хаерн изпитваше увереност — знаеше как ще реагира противникът му този път.
Той се отдръпна назад и рязко се завъртя. Плащовете му се разделиха и се издигнаха в трептяща завеса, зад която позицията на тялото оставаше скрито. В мига, в който Хаерн се обърна с гръб, последва очакваният дим. Точно преди изчезването си Гревен се бе измествал наляво.