Този път Стражителя не каза нищо. Уорик не можа да сдържи смеха си. Определено беше нелепо.
— Ти си дошъл тук без никакво знание, Стражителю, само въз основа на дочути подмятания. Хората лъжат. Хората преувеличават. Те виждат света през оцветени в различни багри стъкла. Единствено себе си съзират винаги безупречни. Да не би да си очаквал да донесеш плащовете си тук и да раздадеш справедливост? Не можеш да отстраниш неправдите в цял Дезрел. И смея да твърдя, че това не е и твоя работа. Ако си смятал нещо подобно, значи си глупак. И ако все още смяташ, че заслужавам да умра, убий ме. А после гледай как останалите Търговски лордове потапят града в хаос, сражавайки се за челното място. И как лорд Едгар заграбва всичко за себе си, осъзнал, че няма да получи обещаните възнаграждения. И как дребните благородници от цялата Рамера оформят крехки съюзи с надеждата да откъснат по-големи парчета от питката. Въздай сляпата си справедливост, която ще бъде последвана от страданията на хиляди невинни. Или го направи, или ме остави да управлявам града си.
Стражителя се размърда, за да прибере оръжията си. Вече не изглеждаше толкова заплашителен.
— Наистина ли вярваш, че можеш да заякчиш мира в този град?
— Да. И ще управлявам далеч по-добре от онзи параноик Инграм.
— В такъв случай ще се оттегля. Но знай, че няма да откъсвам очи от Ейнджълпорт. Ако някой от вас отново започне да нарушава границите на елфическите земи, за да добива виолетов лист…
— Заплахите ти са излишни — каза Уорик.
— Не съвсем. — Стражителя повдигна свитък, носещ печата на Инграм. Свитък, който би трябвало да се намира в скрина. Бавно, много бавно, посетителят накъса документа на ивички. — Принудителното споразумение, което си изтръгнал от Алиса, вече не съществува. А самата тя отива не при елфите, а у дома си. Ако цениш живота си, няма да предприемаш нищо повече срещу нея.
— Така да бъде — каза Уорик. — Както казах и по-рано, Трифектата е на умиране. Дори и Алиса не може да направи нищо. Сега си върви. Никому няма да липсваш тук.
Закачуленият изскочи навън, сграбчи ръба на покрива и изчезна. Уорик си отдъхна, а после се зарече още утре да закове прозореца.
Макар че видя огъня, в първия момент Хаерн понечи да го подмине: не очакваше, че това ще се окажат те. Бе очаквал да са отминали много по̀ на север. Въпреки това той напусна пътя.
Зуса и Алиса лежаха една до друга, близо до огнището. Хаерн приседна от другата страна и хвърли няколко клонки, за да прогони догарянето. Безликата се раздвижи и се надигна веднага. В очите й нямаше и следа от сънливост.
Тя се отпусна, когато го видя.
Хаерн свали качулката си и я захвърли на земята край себе си.
— Защо сте останали да ме чакате? — попита той подир миг неловко мълчание.
Зуса се изсмя в отговор.
— По-добре си лягай, Стражителю. Не задавай глупави въпроси.
Небрежните й думи го успокоиха. Той разстла плащовете си наместо одеяло и се намести удобно край пламъците.
Епилог
— И наистина нямам никакъв избор? — обърна се Торгар към най-възрастния от новите си съветници, някакъв гърчавел на име Йейтс или Бейтс. И без това му беше достатъчно трудно да запомня безкрайната върволица имена и места, които се очакваше да знае. В момента той се бе настанил в една от всекидневните на имението, приседнал пред камината. Съветникът почти не се виждаше иззад огромната купчина книги, с които се бе занимавал цял ден.
— Предвид състоянието, в което се намираме — предпазливо отвърна мъжът и неспокойно се размърда, — струва ми се най-разумно да се срещнете с него колкото се може по-скоро. Ако се споразумеете с търговците сега, това…