— Тоест, да. — Торгар го изгледа остро. — Хубаво. Сега си върви. И сам зная пътя.
Старецът излезе, а Торгар се отправи към стаята си, за да си вземе меча. Беше прекалено изморен, за да си слага и бронята, затова контактът му с нея се ограничи само до един поглед. Наместо това той се отправи към стаята на Тори.
— Как е малката?
Лили, взела бебето на ръце, побърза да прикрие пазвата си.
— Повече плаче, отколкото яде. Мисля, че й расте зъбче.
Торгар леко помилва мъха върху главата на Тори и се засмя, когато бебето го погледна.
— Глупаче — усмихна се той. — Яж, за да растеш.
Новата глава на семейство Кинън остави момиченцето и се отправи навън. Затръшването на дворната порта му донесе неочаквано удовлетворение: поне за момента щеше да се отърве от отговорностите си. Нещата бяха изглеждали много по-лесни под грижите на Лори. Или Мадлин. Непрекъснато изникваха хора, които искаха разни неща, отправяха предложения, настояваха за връщането на дългове. Каквото и да твърдяха съветниците, богатствата все не достигаха.
— Жалко, че Мадлин те уби — промърмори Торгар. Той си представяше, че призракът на Лори Кинън крачи заедно с него. — Сега аз трябва да върша твоята работа.
Небето бе облачно, слънцето клонеше на залез. Мрачна атмосфера, но пък успокояваща. Дори и една буря не би могла да развали настроението му, стига да беше без мълнии.
Близо до пристанището той се изтръгна от унеса си и престана да крачи механично, за да открие търсената сграда. Късо преддверие го отведе в овална зала. Вътре бе сумрачно, само няколко свещи проблясваха върху масата. В едно от креслата около нея се бе настанил Стърлинг Блекуотър. При появата на Торгар той се изправи учтиво, но не помръдна и не протегна ръка.
— Доста време ти трябваше, за да се отзовеш — отбеляза търговецът.
— Не е нужно да ръмжиш. — Торгар откачи меча с все ножницата и го положи върху масата. Металът издрънча приятно върху дървото. — Колкото и да ти е трудно да си го представиш, имам си работа.
— Мога да си представя — рече Стърлинг. — Но аз съм дядо на Тори. Непочтително е да не ми позволяваш да я виждам. И освен това противоречи на нещата, които сам ми каза по-рано.
Торгар си придърпа стол и се настани. По някаква причина му се струваше смешно да седи на съвещателната маса на Търговските лордове. Затова напук качи калните си ботуши върху плота. Те леко сритаха меча и го накараха да се извърти.
— След като съм тук, не е зле да ми кажеш каква е причината да се срещнем по никое време?
Първото ехо на далечна гръмотевица изтътна някъде навън. Последва я воят на усилващ се вятър.
— Нямам представа как си успял да излъжеш Мадлин — отвърна Стърлинг. — Но и двамата знаем, че си се заел с нещо, което далеч надхвърля способностите ти.
— Преди това никога не ме е спирало.
— Но този път трябва да спре. Предай ми Тори. Предостави попечителството на мен. Аз ще опазя интересите й много по-добре от теб.
Торгар изсумтя.
— Очаквах, че ще опиташ нещо подобно. Само че аз имам голям меч, а ти си един досаден търговец с меки ръчички. Не можеш да ме заплашваш. Всичко, принадлежало на Лори и Мадлин, сега е мое. Дори и ако трябва да наема десетина съветници, които да ми показват на кое място в свитъка трябва да поставя подписа си, ще се справя. Тори не е твоя. Парите й не са твои. И ако още веднъж опиташ нещо подобно, ще се погрижа да не я видиш по-рано от осемнадесетия й рожден ден. Разбра ли?
Стърлинг погледна към меча върху масата, а после отмести поглед към широката усмивка на стопанина му.
— Напълно. А сега е твой ред да ме изслушаш. Документът, който притежаваш, е просто една хартийка, подписана от мъртва жена. Тук, в Ейнджълпорт, подобна глупост може и да има някаква тежест, но аз съм понаучил някои неща от велдаренските ни гости…
Гърмът долетя по-близо: откъм океана приближаваше буря. В същия миг вратата се отвори. На прага застана елф с боядисано лице и зелено-кафяви дрехи. В ръката си той стискаше огромен лък. Бе вложил стрела, но още не опъваше тетивата.
— Здравей, Торгар — каза елфът. Думите му се сляха с тътнежа на гръмотевицата.
— Какво искаш? — отегчено попита наемникът, макар да изпитваше страх.
— Би трябвало да знаеш. Разговарях с Алиса, която ми разказа нещо много интересно. Става дума за едно твое перчене, което господин Блекуотър потвърди.
Мечът на Торгар все още се намираше върху масата, край ботушите му. Нямаше как да го достигне навреме.