Улрих започна да си проправя път край въжета, моряци и товар, докато най-сетне не достигна капитанската каюта. Без да почуква отвори вратата и влезе. Самото Огнено сърце бе голям кораб, но това помещение бе дребно, приютило легло, бюро и няколко приковани към стената карти. Върху въпросното легло, покрит от гола курва, лежеше капитан Дарил Пайл.
Видял посетителя си, морският вълк отпусна глава и въздъхна:
— Хората ми не ти ли казаха, че съм зает?
— Да речем. — Улрих погледна към жената, която се надигна и грабна дрехите си. — Остави ни.
— Но не се отдалечавай много — додаде Дарил, докато полуоблечената бързаше да се промуши през вратата. Наметнал одеяло над себе си, капитанът се облегна на таблата на леглото и се почеса по врата. Той бе едър, с потъмняла от слънцето кожа. Дълъг белег се простираше от устната до челюстта му. Този белег оставяше празнина в кестенявата брада.
— Не трябва ли да им помагаш с разтоварването? — попита Улрих.
— Хората ми си знаят работата.
— Не се притеснявам за хората ти, а за товара си.
Дарил се зае да нахлузва панталони.
— Нищо няма да стане с проклетото ти вино — изрече той, докато се закопчаваше. — А и няма значение. Бих могъл да се изпикая във всяка бутилка, а тукашните отрепки пак ще го превъзнасят за нектар.
— И все пак бих предпочел да наглеждаш нещата. В случай че дори и достолепен екипаж като твоя реши да се почерпи като награда за усилията.
— Казваш ми как да управлявам кораба си?
— Корабът е мой — натърти Улрих. — Ти може да си капитан, но корабът принадлежи на мен. Товарът също е мой. Моя е и изложената на риск репутация. Освен това не става дума за виното. Много скоро ще пренасяш хилядократно по-ценен товар. Искам да се уверя, че той ще остане недокоснат.
Капитанът нахлузи и бяла риза, покрита с потни петна.
— И какъв е този товар?
Улрих извади малка кесия от джоба си и освободи вървите. От нея извади лист, откъсна парченце и го подаде на събеседника си. Листото бе зелено, с чудати виолетови жилки. Дарил се навъси.
— Какво е това?
— Захапи го. Не го дъвчи, задръж го стиснато между зъбите и започни да дишаш дълбоко. Съветвам те преди това да си седнал.
Пайл сви рамене. Той добре познаваше различните наркотици — листото не изглеждаше впечатляващо. Без да обръща внимание на Улриховия съвет, той пъхна късчето в устата си и започна да дъвче. Само след секунди изражението му се промени, а движението на челюстта му се забави. Зениците му се разшириха неимоверно, а ръцете започнаха да треперят.
Улрих се настани зад капитанското бюро, за да изчака отминаването на ефекта. След около пет минути краката на Дарил се подкосиха; той тежко се стовари върху лакътя си. Макар че ударът го накара да си прехапе езика, капитанът почти не реагира. Сред космите на брадата му започна да се стича кръв.
— Невероятно — занесено изрече Дарил.
Улрих бе открил личните му алкохолни запаси и си приготвяше питие. Капитанът продължаваше да мълчи, като само на моменти простенваше тихо. Посетителят бе наченал третата чаша, когато той най-сетне се свести.
— Колко време…? — попита брадатият и изплю кръв на пода.
— Около петнадесет минути — отвърна Улрих.
— Мамка му. Това беше много по-добре и от разпорване.
Очите на Дарил бяха кървясали; той ги насочи към джоба на Улрих, където почиваше кесията с листата.
— И това беше само едно парченце — усмихнато обясни Улрих. — Представи си цяло листо. Ще те държи часове.
— Дай ми само…
— Не. — Улрих се изправи. — Не и докато още си на служба. След около ден кръвта ти ще се изчисти и желанието ще отслабне. Не мога да поема подобен риск, докато си в морето. Сигурен съм, че ме разбираш.
За момент Дарил изглеждаше готов да замахне насреща му, но сетне се овладя. И изпсува, търкайки очи.
— Дай бутилката.
— Тази билка има много имена, но най-често я наричат виолетов лист — продължи Улрих. На големи глътки капитанът пресуши половината бутилка.
— През живота си не се бях чувствал толкова добре — заяви Пайл, докато бършеше брадата си. И погледна надолу, осъзнал лепкавото петно върху панталона си. Но не се засрами, а само се изсмя.
— За момента разполагаме с малко, но скоро очаквам по-голяма доставка. — Улрих му подхвърли кърпа. — Тази билка ни е позната от години, но до неотдавна бе изключително рядка, достояние само на най-благородните. Само че нещата се променят, Дарил. Много скоро ще разполагаме с изобилен и стабилен източник. Почисти се и се погрижи за виното. Ако сред екипажа ти има несигурни хора, отърви се от тях. Когато първата пратка виолетов лист поеме на север, нищо не бива да се обърква. За момента ще натоваря един сандък в трюма, за съхранение. И едно листенце не бива да изчезне от него. Разбра ли?