Останала сама, жената най-сетне можа да се отпусне — радваше се, че е отметнала най-трудния разговор. Увереността му в неуловимостта на Привидението я бе смутила, но тя си наложи да не мисли за това. Трифектата не бе всемогъща — съществуваха мнозина, които бяха съумели да останат скрити. Като например Трен Фелхорн, оставащ ненамерен повече от десетилетие. Но сега тя разполагаше с помощта на Стражителя. Той бе откривал онези, които тя не бе успявала да открие; бе сплашвал онези, които тя не бе успявала да сплаши. И бе сложил край на цяла война само с помощта на кървавите си остриета.
Ако имаше човек, който можеше да открие убиеца, това беше той.
— Никога няма да го намерим — каза Хаерн и пристегна качулката си. — Опитен асасин в родния си град, на всичкото отгоре достатъчно дързък да нападне член на Трифектата. Той познава всички потайни кътчета на града; места, за които ние си нямаме представа.
— Хленчиш като дете — рече Зуса. Тя все още омотаваше ивиците плат около тялото си. При влизането си в стаята им Хаерн я бе заварил полугола, затова се бе облякъл с гръб към нея.
— Подобно обличане сигурно отнема цяла вечност — отбеляза той. Обърна се, когато прецени, че тя вече е приключила с обвиването.
— Това е част от наказанието — обясни Зуса. Тя вземаше поредна ролка плат и започваше да я омотава около брадичката си. — Дългото време би трябвало да ни предостави по-голяма възможност да устояваме на женските си желания.
— И има ли ефект?
Ивиците плат покриха лицето и челото й. Само очите останаха да се виждат.
— Има много начини да откриеш удоволствие, дори и облечен. Безликите сме открили всички тях.
Леко изчервеният Хаерн побърза да смени темата.
— Къде ще отидем най-напред?
— На пристанището.
— Някаква конкретна причина?
Зуса се усмихна. Устните й бяха покрити, но мимиката пролича в проблясъка на очите.
— Ще обясня на място. Да вървим. Алиса каза, че ще имаме право да влизаме и излизаме по всяко време, но аз смятам, че би било най-добре да не издаваме присъствието си.
Хаерн открехна вратата и надникна. Коридорът бе тъмен и пуст. Цялото имение бе потънало в сън. Той кимна на Зуса, придърпа плаща си и пое напред. Двамата се отправиха към слугинския изход, защото той бе по-близо.
На вратата се натъкнаха на едър мъж със скръстени ръце. Грозен белег разсичаше носа му. Макар и отминал разцвета на силите си, ръцете му изглеждаха достатъчно крепки, за да разкъсат Хаерн на две.
— Застанал си на пътя ни — безстрастно каза Хаерн, спирайки пред него. — Отдръпни се.
— Ти трябва да си Стражителя. Лори спомена, че ще се появиш. Каза и да те пропусна.
— Много мило от негова страна. Сега ще се отдръпнеш ли?
Наместо това мъжът изтегли огромен меч от гърба си. Оръжието изглеждаше страшно тежко, но той го държеше с лекота.
— Казват, че не ти си убил Тарас. Но аз видях символа. Може да не си го сторил самият ти, но това не значи, че си невинен. Аз се сражавах срещу негодника. Ако слуховете за теб са дори наполовина верни, той е по-добър.
— Нямаме време за това — прошепна Зуса.
Мъжът изрева. Хаерн се напрегна, но бе нападнат единствено от вонята на алкохол.
— Кой си ти? — попита Стражителя.
— Торгар. Аз отговарям за наемниците и за безопасността на дома. Ако зависеше от мен, ти щеше да висиш пред…
Не можа да продължи: Зуса бе изникнала пред него, забила коляно между бедрата му. Лявата й ръка бе обгърнала тила му, а десницата притискаше върха на кинжал точно под ръба на кожената му броня.
— Отдръпни се — изрече тя в ухото му. И в следващия миг го блъсна. Торгар тежко се стовари на пода, където изрева от гняв.
— Кучка!
Докато се отдалечаваше тичешком, Зуса му изпрати въздушна целувка. Хаерн я последва и сви рамене към наемника.
— Това беше малко грубичко — вметна той. В момента двамата прескачаха стената на имението.
— Този пън вонеше на гордост и алкохол. Нямам търпимост към нито едно от двете.
— Ще имам това предвид.
Скрити сред сенките, двамата се отправиха към пристанищната улица. Първото им препятствие бе една от трите стени, разделящи града: те бяха добре осветени и охранявани зорко.
— Не мисля, че ще ни пуснат да минем — каза надничащият иззад ъгъла на къща Хаерн. — Не и облечени по такъв начин.
— Бихме могли да се погрижим за тях. Имах предвид само да ги зашеметим, не ме гледай така.