Шестимата образуваха съюза на ейнджълпортските Търговски лордове. Тъй като влиянието им се дължеше на придобити богатства, а не на произход, Улрих знаеше, че всеки от тях изпитва желание да се докаже. Самият той също не правеше изключение. Всяка тяхна среща представляваше сблъсък на характери. А за човек като Улрих представляваше и изключително забавна игра.
— Във времето след последната ни среща настъпиха известни промени — каза Уорик. Винаги той насочваше темите за обсъждане. — За начало приветстваме ново лице край масата си. Слушай внимателно, Флинт, и не се колебай да питаш, ако нещо не ти е ясно. Не знаем точно колко ти е казвал баща ти за делата ни. Бихме предпочели да вземаш мъдри решения наместо прибързани, припрени в желанието да скриеш неразбиране.
Флинт почтително кимна.
— Благодаря. Ще се постарая да бъда благо, а не бреме за този съвет.
— Дръж си ушите чисти и ще бъдеш по-добър човек от баща си — каза Дурго. Улрих прикри усмивката си зад длан. Флинт се изчерви и не каза нищо. Уилям Амър бе смятан за глупавичък; смъртта му не беше загуба за никого.
— Нека не наскърбяваме мъртвите — каза Стърлинг. Суровият му тон сепна останалите. — Освен това неговата смърт е причината за събирането ни. Вече два пъти този убиец, наричащ себе си Привидението, нанася удар срещу нас. Първо дъщеря ми, сега Уилям. Какво ще правим?
— Какво бихме могли да направим? — попита Арън, загледан в един от гладките си нокти. — Лори Кинън вече определи чутовно възнаграждение; наемниците му претърсиха всички ъгълчета на града. Щом до момента не са открили нищо, не виждам с какво бихме могли да се намесим ние.
— Ние владеем места, за които Трифектата дори не подозира — каза Дурго. — Аз предлагам да обявим отделно възнаграждение и да изпратим свои хора. Нямам намерение да си изгубя главата.
— Пропускаме същинския въпрос. — Уорик присви очи срещу блясъка на свещите. — Защо е избрал да ни напада? Ако синът на Лори не беше сред първите жертви, бих сметнал, че убиецът е бил нает от Трифектата.
— Ами Инграм? — попита Флинт. Останалите въздъхнаха или подбелиха очи. Само Уорик остана търпелив.
— Влиянието на лорд Мърбанд е меко казано символично — обясни възрастният човек. — Той не би се осмелил да се изправи и срещу нас, и срещу Трифектата. Дори с едно небрежно обединение бихме могли да го отстраним. Кралят може да му е дал земи, но ние контролираме парите.
— Елфите? — предположи Улрих. — Може би те се опитват да подкопаят решителността ни?
— Възможно е — рече Арън. — Но защо им е да убиват собствения си посланик и раняват друг елф?
Улрих сви рамене:
— Елфите са лъжци. Нямаме доказателства, че тези неща действително са се случили. Колко удобно, че убийството се случило извън града, не мислите ли?
Уорик поклати глава и повдигна ръка в знак, че иска да вземе думата.
— Не — каза той. — Боя се, че си имаме работа с убиец, който не е обвързан с нито една от страните. Той убива елфи, членове на Трифектата и търговци. Тази му необвързаност го прави по-голяма заплаха от всичко, срещу което сме се изправяли преди. Той не е отправил никакви искания и ни оставя да гадаем мотивите му. Трябва да го открием и екзекутираме. Да наемем опитни хора, които да сложат край на заплахата. Някакви възражения?
Никой не възрази: макар между шестимата често да възникваха неразбирателства, заплахата срещу един от тях бе заплаха срещу всички тях. Подобно нещо не биваше да бъде допускано.
Уорик повика слуга, който донесе пергамент, мастилница и перо. Прислужникът внимателно записа продиктуваните му заповеди и отново се оттегли сред сенките. Разговорът се забави, а Улрих нареди да му донесат още вино. По някаква причина се чувстваше страшно жаден. Пък и ягодовият привкус на виното бе божествен.
— Като оставим Привидението настрана — каза Уорик, — изправени сме пред нов тест на влиянието ни. Нашите хора непрекъснато претърсват леса Куелн, за да събират виолетов лист, но жертвите нарастват ежедневно, а донесените количества са прекалено малки, за да бъдат включени в търговски цикъл. Имаме три варианта. Или елфите отстъпват, или успяваме да сключим разумно споразумение, или изоставяме проекта изцяло. Утре ще се срещнем с Инграм, Трифектата и новия посланик на елфите. Трябва да изберем най-доходоносния вариант.
— Инграм няма да представлява проблем — рече Арън. — За него не се притеснявам.
— Ами Трифектата? — попита Дурго и погледна към братята Блекуотър.