— Мъстта е твое собствено дело. Ние изпратихме посланието си, ще потърся отговора на Привидението.
— А ако се натъкнеш на самото Привидение?
Безликата му намигна.
— Ти не си единственият, способен да убива. Тревожи се за своя живот, Хаерн.
Той я остави да се облича и излезе. Чувстваше известно облекчение заради факта, че се отправя сам. Това познаваше и умееше най-добре.
Край входа на прислугата Торгар се отдръпна, когато го видя.
— Постарай се да не умираш прекалено болезнено — измърмори мъжът. Хаерн се подсмихна.
— Зуса скоро ще дойде. Постарай се да се държиш прилично.
Той прескочи стената на имението и се затича.
Ейнджълпорт бе предимно равнинен град, но над пристанището се издигаше изкуствен хълм. Върхът му бе увенчан с красив дом, украсен с множество статуи. Стените бяха изработени от непознат бял камък.
Дворът на дома се охраняваше изключително слабо. Хаерн с лекота успя да се промъкне сред патрулите, от ръката на една статуя се изстреля към гърба на втора, огромна птица с разперени криле, а от нея скочи на покрива. Озовал се там, той започна да оглежда прозорците.
Хаерн нямаше представа как изглежда въпросният Инграм Мърбанд, но познаваше знатните достатъчно добре, за да знае, че най-пищната стая в дома ще принадлежи именно на домакина.
През третия прозорец той видя огромно легло с балдахин и червени копринени завеси. Прозорецът се оказа отключен: пореден пропуск. Хаерн се промъкна вътре, изтегли мечове и скочи върху леглото. Това разбуди спящия.
— Почакай! — изрече той, когато острието се допря до гърлото му.
— Ти ли си Инграм? — студено прошепна Хаерн.
Мъжът беше висок, но пълен. Когато кимна, бузите му се разклатиха. Той имаше дълга тъмна коса; кичур от нея бе прилепнал към лицето му.
— Знаеш ли кой съм аз? — продължи посетителят.
— Да. — Инграм съумяваше да остане спокоен. — Ти си Привидението, нали?
Хаерновата гордост се оказа накърнена. Да го вземат за друг? Лошо начало.
— Не — каза той и притисна режещия ръб по-близо, за да се увери, че лежащият няма да се осмели да извика. — Аз съм Стражителя. Ти ми остави съобщение. А аз дойдох да ти върна жеста.
— Така ли? — Инграм преглътна, при което гърлото му се раздвижи под острието. Отвратително усещане. — На твое място бих размислил. Наистина ли мислиш, че бих те провокирал неподготвен?
Хаерн почувства как косъмчетата по тила му настръхват. Инграм се опитваше да придобие контрол над ситуацията; да поддържа разговор и впечатлението за превъзхождаща информираност. Това не бе начинът, по който Хаерн искаше ситуацията да продължи.
— Всеки знае, че ще умре — прошепна Стражителя. — Но това не го подготвя за момента. Ти уби невинни в мое име.
— А ти уби мои пазачи — възрази Инграм.
— Побойници, които пребиват и ограбват жителите. Хубави пазачи.
— Онези, които убих, не бяха по-добри. Тъмниците ми и без това са претъпкани. Благодаря ти за възможността да ги поизпразня, Стражителю.
Гневът на Хаерн припламна. Той се накани да нанесе удар.
— Сториш ли го, този път ще умрат стотици — каза Инграм, стисна зъби и го погледна в очите, готов да понесе удара. Хаерн почти стовари меча. Почти.
— Как така?
Инграм бавно си отдъхна.
— Бях чувал много слухове за теб, Стражителю, но най-странният бе, че ти си загрижен за обикновените хора. Ако умра от твоята ръка или от тази на Привидението, всички затворници, както в града, така и в земите на моите благородници, ще бъдат екзекутирани незабавно. Без значение от провиненията им — обясни Инграм и се усмихна. — Според последното преброяване само в килиите на града има над четиристотин души.
Хаерн стовари дръжката на меча върху лицето му. Но Инграм не се разгневи или изплаши, а се засмя.
— Ти наистина си слаб. Позволяваш на някаква безлика сган да оказва влияние върху делата ти… Това е жалко.
— Защо го правиш? — попита Хаерн. — Защо бе нужна подобна проява?
— Точно ти ли ме питаш? Изникваш в града ми, убиваш двама от войниците ми и ме питаш? Защо не ми кажеш какво изобщо правиш в Ейнджълпорт? И махни проклетия меч от гърлото ми, ако нямаш намерение да го използваш.
Хаерн се приведе ниско към него и прошепна в ухото му:
— Ти сам каза, че те ще бъдат екзекутирани само ако умреш.