Острието полетя към рамото на Инграм и го прикова към леглото. Лорд Мърбанд изкрещя от болка, но викът му остана заглушен от притисналата се над устата му длан.
— Тук съм, защото друг посмя да ме предизвика — каза Хаерн, когато Инграм престана да се мята. — Глупакът, който се нарича Привидението, ще умре от моята ръка. Миналата нощ смятах, че убивам крадци, а не пазачи, но не съжалявам за стореното. Те се опитваха да се възползват от слабите и си заслужиха смъртта. Докато Привидението не умре, ще обхождам града нощем. Не се опитвай да ме спреш и не стой на пътя ми. А ако ти хрумне да бесиш още невинни…
Той рязко издърпа меча и остави кръвта да капе по челото на благородника.
— Не ме е страх от теб — каза Инграм Мърбанд, макар да бе пребледнял, а ръцете му да трепереха. — Ти си страхливец. Когото и да убиеш, ще изпълня бесилките. А когато тъмницата се изпразни, ще започна да подбирам произволни хора от улицата.
— Няма да обесиш никого — поклати глава Хаерн. — Не и ако искаш да останеш жив.
Мърбанд се изсмя.
— Това е споразумение между джентълмени. Вече знаеш каква е цената на това, което желаеш да сториш. Склонен ли си да я платиш?
Левият му крак блъсна звънец, останал скрит сред завивките.
— Съветвам те да бягаш — продължи Инграм. — Както споменах, подготвен съм.
В спалнята нахлуха войници с арбалети. Хаерн се изви и скочи към прозореца, побеснял заради непредпазливостта си. Той се извъртя към покрива, а около него прелитаха болтове. Около къщата гъмжеше от войници. Рискован капан, който бе оставил лорда уязвим, но пък бе се развил точно според очакванията му. Подир Хаерн непрекъснато прелитаха стрели; отблясъкът на факли го следваше немилостиво.
С разтуптяно сърце той се отправи към задната част на дома, надявайки се да избяга там. Колкото по-дълго престоеше, толкова повече войници щяха да изникнат. Хаерн се придържаше ниско, прикрил тялото си. Небето беше облачно и нощта бе особено мрачна. Трябваха му само няколко секунди, за да изчезне.
— Насам! — долетя глас, но не от преследвачите на земята, а от покрива. Хаерн видя свое сенчесто подобие, облечено в по-тъмни дрехи. В ръката си непознатият стискаше дълъг меч с леко закривено острие. Лицето му бе скрито зад сенките на качулка. Само устата бе видима. Тя се усмихваше, явно развеселена от положението, в което бе изпаднал Хаерн. — Последвай ме.
Сянката му се обърна и се затича към най-високата част на покрива на имението. От върха тя погледна назад и отново го подкани. Макар да осъзнаваше, че това е лудост, да осъзнаваше кой може да се окаже този човек, Хаерн го последва и прие протегнатата ръка.
— Скочи с повдигнати ръце — каза непознатият, обърна се и се затича с удивителна скорост. С големи усилия Хаерн успя да не изостане. От двете страни на покрива прелитаха болтове.
Двамата се затичаха към предната част на дома, към двуглаво чудовище, построено над вратата. Непознатият скочи именно към тази статуя. Хаерн го последва. Оградата на дома бе близо.
Стражителя разполагаше с половин секунда да повтори примера на водача си, обвивайки ръце около изникнало във въздуха въже. То удари лактите му, когато Хаерн се отпусна на него.
— Бързо — рече другият и с помощта на въжето се спусна от другата страна на стената.
Хаерн поспря за миг, за да си поеме дъх. Пред портата растяха огромни дървета; именно към техните клони бе привързано въжето. Наместо да последва, Стражителя се покатери на едно от дърветата и се прикри сред клоните.
— Казах да скочиш — изкрещя непознатият.
— Кой си ти? — извика Хаерн в отговор.
— Би трябвало да знаеш името ми, иначе ще се окаже, че мнението ми за теб е било прекалено високо.
Хаерн не можеше да остане в скривалището си, не и когато от цялото имение към него се стичаха войници. С мощно оттласване той скочи, претърколи се и се озова досами човека, когото бе дошъл да убие.
— Води, Привидение — каза той.
Другият се усмихна още по-широко.
— Както желаеш, Стражителю.
Двете смъртоносни сенки бързо оставиха войниците далеч зад себе си.
Глава седма
Противно на думите си, Зуса нямаше никакво намерение да търси Привидението. Не й бе харесало да лъже Хаерн, но пък двете с Алиса още не можеха да му се доверят. Дори и след като до този момент той оставаше верен на думата си.
Освен това тя имаше своя собствена задача. Нека Стражителя се разправя с непредсказуем скот като Привидението. Самата тя, следваща нареждането на Алиса, се отправи към пристанището.