И Привидението наклони глава към него, взрян изсред необичайно тъмната качулка. Хаерн си помисли за четиридесетте, които щяха да погинат, ако отнемеше живота на тези негодници. Във Велдарен никога не би се поколебал. Но тук…
— Ако въздам справедливост в името на невинните, още невинни ще умрат — каза Хаерн. — Това ли си ме довел да науча?
Привидението поклати глава. Във въздишката му се долавяше разочарование.
— Имах по-високо мнение за теб. Раздавай справедливост без страх и без угризения. Невинни винаги ще умират. Същинският въпрос е друг. Колко дълго ще позволиш на виновните да се крият зад тях?
Непознатият скочи надолу. Черният му плащ се понесе подире му. Хаерн отново погледна към улицата. Знаеше, че разполага с частица от мига, за да реши. Четиримата пазачи се приготвяха да отнесат тялото. Ако погинеха, Инграм щеше да обеси десетки. Десетки невинни. Деца.
Само частица от мига трая колебанието му. Подир това Хаерн също скочи, стиснал оръжия.
Още преди приземяването си Привидението прониза гърба на най-близкия страж. Острието щръкна от гърдите. Когато краката му докоснаха земята, той се извъртя и замахна към втория пазач. Мечът проряза гърлото му. Войникът рухна на колене, напразно обгърнал кървящата си шия с длани. Острието вече политаше към третия пазач, но се натъкна на други два режещи ръба.
— Бягайте! — изкрещя Хаерн към оставащите двама. Те не се нуждаеха от подкана. Докато тичаха, войниците започнаха да крещят за помощ.
Усмивката бе напуснала лицето на Привидението.
— Защитаваш виновни, защото се страхуваш от делата на други виновни — каза непознатият и бавно зае бойна поза. — Срамота.
Хаерн го наблюдаваше внимателно. Вече бе видял достатъчно, за да знае, че има насреща си изключително ефективни удари, нанасяни мълниеносно.
Привидението наклони меча си, размърда крак и се хвърли в атака. Макар да я очакваше, Хаерн пак остана изненадан от насрещната бързина. С левия си меч той спря замаха, насочен към шията му, а с десницата удари на свой ред. Другият пристъпи встрани, извъртя оръжие и отново замахна. При опита си да парира Стражителя осъзна, че противниковото острие променя посоката си, привидно незначително движение, което бе обезсмислило цялата му защита. Оставаше му единствено да се отдръпне назад, за да успее да премести остриета в нужната позиция. В далечината войниците от градската стража започваха да се събират.
— Защо? — каза Хаерн и бавно се раздвижи настрани, за да повдигне плащовете си. — Защо ме призова? Защо съм тук?
— Смятах, че би могъл да ми помогнеш — отвърна Привидението. — Но излиза, че не си такъв, за какъвто те смятах.
Хаерн се завъртя, разхвърлял специално разцепения си плащ — техника, която бе усвоил до съвършенство в течение на годините. Сивата тъкан скриваше движенията му и правеше ударите му непредсказуеми. Танцът с плащове криеше само един риск: краткият период, в който щеше да остане с гръб към противника си. При третото си извъртане той забеляза облак дим да се издига на мястото на Привидението. Хаерн се поколеба за миг, а подир това осъзна грешката си. Подметка се стовари в гърба му и го накара да извика от болка. Той се претърколи и отчаяно отрази последвалата вихрена атака. Другият непрекъснато изблъскваше мечовете му и не им позволяваше да заемат позиция.
Движенията на Привидението ставаха все по-бързи. Хаерн се сражаваше единствено по инстинкт, без да се осмелява отново да използва танца си. Един залъгващ удар успя да го заблуди; ритник в гърдите изби въздуха от дробовете му.
— Ти накара цял един град да се бои от името ти — каза Привидението сред ударите си. Нищо не издаваше намеренията му. Стилът му бе непознат и напълно непредсказуем. Хаерн не можеше да открие никакъв ритъм. Няколкото пъти, през които се опита да контраатакува, ударите му разсичаха само въздух или трябваше да прекратят атаката си, за да се стрелнат в припряна защита. Сблъсъкът на трите остриета се преплиташе в звънка мелодия, сред която Хаерн можеше да разпознае загубата си. — Смятах, че си най-добрият.
Върхът на противниковия меч разсече ръката му, достатъчно плитко, за да потече кръв. Хаерн инстинктивно се отдръпна, за да осъзнае, че гърбът му е притиснат до стена. Привидението стоеше право срещу него. Този път нямаше измъкване.
Стражителя успя да отрази първите четири мълниеносни удара. Петият потъна дълбоко в рамото му и го накара да изреве.