— Грешал съм — продължи другият и започна да извърта оръжието си, пораждайки следващ вик на болка. — Жалко е, че ти няма да стоиш до мен, когато подпаля целия град.
Три стрели прелетяха край тях. Една прониза наметалото на Привидението. Непознатият издърпа меча си и се отдръпна назад. Десетки войници тичаха към тях. Хаерн скочи подире му, без да очаква, че другият неочаквано ще се обърне към него и ще го изрита в челото. Замаян, той се свлече на земята, изтървавайки оръжия. Част от изникналите притичващи крака го отминаха. Други спряха около него. Груби ръце го обърнаха по гръб и свалиха качулката му. Хаерн отново изкрещя: болката се бе разляла из цялото му тяло. Насълзеният му поглед различи татуирани лица да се взират насреща му.
— Сигурен ли си, че е той? — попита един.
— Абсолютно. В момента щях да лежа мъртъв, ако не беше той.
— Мислех, че той е нападал Инграм.
Останалите утихнаха. Хаерн опита да поиска вода, но успя единствено да изхъхри.
— Отнесете го в тъмницата — каза най-едрият от войниците. — Имаме време да узнаем.
Пазачите сграбчиха Хаерн за ръцете и краката. Когато го повдигнаха, пронизаното рамо отново припламна в агония. Макар да знаеше повече от десет напева и мантри срещу болка, които биха му позволили да запази съзнание, Стражителя не си послужи с нито един от тях.
Глава осма
Инграм се събуди в отвратително настроение. Лекарството, връчено му от целителя, не бе успяло да притъпи болката в рамото изцяло и остатъкът от съня му бе неспокоен. След като се надигна, той побърза да се окъпе в приготвената гореща вана. Подир това целителят изникна отново, за да смени превръзката.
— Раната е чиста — каза старецът. — Ще се оправите.
— Постарай се да не се инфектира — промърмори Инграм. Лечителят бе заменен от появата на началника на стражата.
— Какво искаш? — навъсено попита лорд Мърбанд.
— Заловихме го — отвърна войникът. — Хванахме Стражителя.
Останалата част от сутрешните приготовления на благородника премина с усмивка на уста. Макар да му предстоеше неприятна среща с елфите, в момента той мислеше единствено за тъмницата си.
Мърбанд напусна дома си в компанията на група телохранители: зад градските стени имаше елфи и Инграм не възнамеряваше да се излага на риск, дори и зад стените на собствения си двор.
Градските тъмници бяха прокопани в подножието на хълма, върху който се издигаше домът му. Имаше само един вход, който се охраняваше денонощно.
— Той не е казал нищо — рече началникът на стражата, докато отключваше. — Но и ние не го разпитвахме много.
— Хубаво. Искам лично да се заема с това. Как го заловихте?
Войникът сведе поглед към ботушите си.
— Защитил двама наши пазачи от Привидението. Спасил ги е.
Мърбанд се навъси.
— Интересно. Ще имам това предвид. Ако не друго, подобна постъпка може да му заслужи достойна смърт.
— Както наредите, милорд.
Коридорът бе осветен от малки лампи. Слаба светлина долиташе и откъм килиите: във всяка от тях бе издълбан прозорец, отвеждащ към склона на хълма. Въпреки че тъмницата бе огромна, всяка килия бе претъпкана.
Килията на Стражителя се намираше дълбоко в тъмницата, самостоятелна. Той бе прикован към стената с нелепо количество вериги — изглежда тъмничарят се бе опасявал от евентуално бягство. Една от веригите бе обвила врата на пленника, съединяваше се с друга около кръста му и продължаваше към стената. Друга държеше ръцете му над главата, обгърнала китки, за да се отправи към халка в тавана. Оковите го държаха коленичил, неспособен да се надигне или да легне.
Качулката му липсваше. Инграм видя насреща си красив млад мъж с руса коса и сини очи. Пресен белег се бе издул върху челото му.
— Ето че се срещаме отново — усмихна се лорд Мърбанд. — Трябва да призная, че не очаквах това да се случи толкова скоро. Уби ли още от пазачите ми, Стражителю? Или предпочиташ да ми кажеш истинското си име, след като виждам лицето ти.
Пленникът го погледна, с което принуди Инграм неволно да направи крачка назад. В погледа имаше нещо злокобно, гаранция за възмездие, което никакви вериги не можеха да спрат. Нищо чудно, че тъмничарят го бе приковал толкова усърдно. Благородникът приглади ризата си, за да се овладее, а после леко зашлеви окования през лицето.
— Няма да кажеш? И основанията си ли смяташ да премълчиш? Началникът на стражата каза, че си защитил двама от хората ми. Защо?