— Знаеш защо — с уморен глас отвърна Стражителя. И кимна към останалите килии, където затворниците клечаха сред собствената си мръсотия. — Вече избрал ли си кои ще обесиш?
Инграм се почеса по брадичката.
— До момента е сигурна само бройката им, двадесет. Все пак двама от войниците ми са умрели. Аз съм човек на думата си.
— Аз също — каза Стражителя. — Ако обесиш дори още едничък затворник, ще страдаш.
Инграм много се смя.
— Страховита заплаха. Ти си окован в тъмницата ми. И от това, което чух, не си успял да надвиеш Привидението. Това означава, че си безполезен за мен.
Думите засегнаха пленника повече от очакваното, затова Мърбанд продължи.
— Само като си помисля, че велдаренската ти репутация ще се окаже тъй куха в моя хубав град.
Стражителя се напрегна срещу веригите си. Не съумя да помръдне, единствено да вдигне шум. Този път Инграм остана неподвижен. Страхът му бе изчезнал. Отново се чувстваше господар на ситуацията.
— Ситуацията ти е пословична проява на божествена справедливост. Ти прониза рамото му, друг прониза твоето. Но ти няма да получиш целение. Ще бъдеш обесен, пред погледа на целия град. Искам Привидението да види какво го очаква.
— Няма да го заловите — недоловимо прошепна Стражителя. — Той е много по-добър от хората ти.
Инграм стъпи върху раненото рамо и вложи тежестта си. Въпреки болката, пленникът не реагира.
— Уверен съм, че мнозина от Велдарен са казвали същото и за теб — каза лордът и се накани да си иде. — Но не се притеснявай. Гордо ще нося раната си. С времето точната версия ще изчезне. Аз ще бъда запомнен като човека, който те е заловил. Благодаря ти, Стражителю. Наследството ти ще премине към моите дела.
На излизане Инграм се обърна към тъмничаря.
— Запушете прозореца му — нареди той. — Искам да стои сред мрак. И нека войниците отново приготвят бесилките. По залез-слънце ще му окачим въжето.
Приключил с този въпрос, той напусна тъмницата. За своя изненада се натъкна на голяма група наемници. До този момент не изглеждаше да има сблъсъци между тях и хората му, но напрежението бе осезаемо.
Сред наемниците пристъпи напред дама, която направи реверанс. До този момент Инграм никога не я бе срещал, но нямаше как да я сбърка.
— Добре дошла, лейди Гемкрофт — каза той. — Каква причина ви е довела на тъй противно място?
— Слухове, лорд Мърбанд — каза Алиса. Веселостта й звучеше принудено. — Приятни слухове, ако се окажат истина. Научих, че сте заловили човека, известен във Велдарен като Стражителя.
Инграм кимна.
— Виждам, че някой от войниците ми е непростимо бъбрив.
— Вие обесихте тридесет души като предизвикателство към него, а после сте го заловили насред улицата — отвърна дамата. — Не ми казвайте, че людските приказки ви изненадват.
— Бихте ли искали да отидем в кабинета ми, където…
— Не. Можем да проведем разговора си и тук. Стражителя е велдаренски престъпник. Той е убил стотици от жителите на града. Искам да ми бъде предаден, за да го изпратим обратно във Велдарен, където да бъде съден.
— Уверявам ви, обесеният в Ейнджълпорт е също тъй мъртъв, колкото и удушеният във Велдарен.
Очите на Алиса припламнаха.
— Кой казва, че възнамеряваме да го бесим? Той е пролял много кръв, Инграм. Ние възнамеряваме да отвърнем със същото. Настоявам Стражителя да ми бъде предаден веднага. Аз не съм някаква госпожица, която се бои да не си оцапа роклята. Не се боя лично да оставя пример чрез смъртта му.
— Настоявате? — Мърбанд се затрудняваше да повярва на слуха си. — Пристигате в града ми и отправяте искания? И защо би трябвало да се вслушвам в думите ви?
Лейди Гемкрофт пристъпи по-близо до него и продължи с тих глас:
— Само глупак би се изправил срещу Трифектата.
Инграм поклати глава. Усмивката все така стоеше върху лицето му, но не съответстваше с кипващата в гърдите му ярост.
— Някога се страхувах от вас. Но сега нещата се промениха. — Той посочи към войниците около себе си. — Могъществото на Трифектата спада, а Търговските лордове придобиват все по-силно влияние. Докато вие прахосвахте пари по наемници, за да воювате с улични отрепки, търговците засенчиха заблеяния Лори Кинън, отнеха му моряците и печелившите търговски пътища. Вие не ме контролирате и не ме плашите. И освен ако не искате да се окажете изгонена, ще се отнасяте към мен с уважението, което длъжността ми изисква. Кучият син ще увисне по залез-слънце. Разбрахте ли?