Алиса направи крачка назад. Наемниците й изглеждаха побеснели заради избухването му. Но тя не сподели гнева им, а отново направи реверанс.
— Простете. Щом не желаете да ми го предадете, позволете ми да го разпитам. Той може да знае нещо за убиеца на Тарас Кинън. Бих предпочела да науча всичко, каквото мога, преди то да изчезне в гроба.
След като пое успокоителен дъх, Инграм кимна.
— Разрешавам да говорите с него, но сама, без наемници. Ако намерението ви е да го разпитвате по грубия начин… — Той я изгледа. — Сигурен съм, че няма да имате нищо против да си изцапате роклята.
Алиса се изчерви, но не реагира, а за трети път изрази почит и помоли един от охранителите на тъмницата да й покаже пътя.
— Не се увличайте — добави Инграм. — Не бих искал да пропуснете срещата ни с елфите.
— Не се притеснявайте — отвърна жената, извръщайки глава. — Ще присъствам. Не би било добре война да унищожи Ейнджълпорт.
Инграм се навъси, но не каза нищо. Нямаше да й позволи да му развали отличното настроение. Стражителя бе заловен, залавянето на Привидението също бе само въпрос на време. Подмятането й за война бе дребнаво и запратено наслуки. Истина беше, че поданиците му нарушаваха елфическите граници, но пък елфите бяха страхливци. Ако нещата загрубееха, лорд Мърбанд не се съмняваше, че ще успее да защити мира.
Ами ако елфите желаеха война? Той намести яката на ризата си, изпълнен с неочаквано смущение. Какво щеше да стане, ако елфите преминеха към открита агресия? Почти двеста от тях в момента се намираха зад стените на Ейнджълпорт. Кой знае още колко можеха да се промъкнат посред нощ. Ами ако пристигането на Лариса не бе отчаян опит за сдобиване с мир, както бе сметнал първоначално, а началната фаза от мащабно нападение?
Внезапно думите на Алиса бяха престанали да изглеждат незначителни. Една война с елфите би се оказала катастрофална. Той не бе излъгал пред останалите лордове от Рамерата. Можеше единствено да се преструва и отлага. Единствено армия би могла да разруши обединените сили на елфите. Армия, чието пристигане от северните земи би отнело прекалено много време.
— Къде са Йор и Едгар? — обърна се той към началника на стражата. Войникът отново вървеше до него.
— В покоите си, предполагам.
— Върви да ги доведеш.
Докато изчакваше, лорд Мърбанд разглеждаше карти в кабинета си. Накъдето и да погледнеше, пред погледа му изникваха обширните обработваеми земи, които елфите можеха да изпепелят. Близо до границите на горите им имаше замъци, но те щяха да защитят обитателите, а не нивите. А и тези крепости не биха могли да издържат продължителна обсада. Дали крал Едуин щеше да пристигне навреме? Или щеше да завари единствено руините на опожарения Ейнджълпорт?
Появата на лорд Едгар прекъсна мислите му.
— Сам ли си? — с лека нервност попита той.
— Йор трябва да дойде скоро — отвърна Инграм. — Откри ли кой е подслонил елфите?
Посетителят скръсти крепки ръце и се облегна на един шкаф.
— Който и да е бил, проявил е изключителна предпазливост. Във всеки от домовете е пристигнал наемник с торба злато, който го е закупил или го е наел за целия месец. След като помещенията са били почистени и опразнени, за всяка постройка е бил нает човек, който да я поддържа чиста.
— И нищо ли не се знае? Дори име?
Едгар поклати глава.
— От гилдията на наемниците отказаха да съдействат. Те не обичат да се знае кой ги ангажира.
Инграм подбели очи.
— Хвърли първомайстора им в тъмницата. До утре ще разполагаме с име.
— Сигурен ли си, че това е разумно?
Този път лорд Мърбанд не сдържа гнева си.
— Ако не смятах, че е разумно, нямаше да наредя!
Едгар се поклони ниско, за да покаже, че не е целял обида с думите си. Инграм се зае да си налива питие, а посетителят му се приближи да огледа картите.
— Какво очакваш от Търговските лордове? — попита той. — Желанията на елфите са ясни, същото се отнася за нашите и тези на Трифектата. Ние искаме храна и дървен материал, Трифектата иска да попречи на Търговските лордове да успеят, а на елфите им харесва да стрелят по нас. Но какво общо има с това човек като Уорик Сън?
Инграм се отпусна в креслото си и се наслади на тънката струйка топлина, спускаща се по хранопровода му.