— Търговците ли? — Мърбанд въздъхна. — Те настояват елфите да отстъпят земя като обезщетение за погиналите работници и понесените загуби. Не съм сигурен, че им вярвам. Да, те твърдят, че новопридобитите територии ще ускорят развитието на Ейнджълпорт. Истина е, че затрудненията с дърводобива биха засегнали безценните им печалби, защото биха затруднили изграждането на нови кораби. Но пък има и по-лесни начини за сдобиване с дървен материал; начини, които не включват катерене по купчини трупове. Разбирам проблемите, които вие с Йор имате, но търговците…
Едгар защипа лакът зад гърба си и отмести поглед. Инграм забеляза жеста му и се навъси.
— Искаш да кажеш нещо?
Другият най-сетне го погледна в очите и кимна.
— Става дума за виолетовия лист.
— За кое?
— За виолетовия лист — повтори Едгар Мос. — Това е растение, което расте сред елфическите гори. Ако захапеш някое от листата му, то те опиянява веднага, по-бързо и от най-силното уиски и далеч по-силно и от най-чистия кремион.
Инграм не се нуждаеше от много време, за да осмисли.
— Искат земята, за да започнат да отглеждат и продават тази билка.
— Уверен съм в това — потвърди Едгар. — Именно това ни поставя в такава трудна позиция. Миналата нощ опитах малко и мога да те уверя, че с подобно нещо ще натрупат достатъчно печалби, за да си закупят собствено кралство. Но ако ги обвиним, че виолетовият лист е единствената причина за замесването им, търговците на свой ред ще ни обвинят, че не обръщаме внимание на десетките погинали от елфически стрели.
Инграм погледна към празната си чаша. Искаше му се да си налее още.
— Защо не си ми казвал това по-рано?
Едгар сви рамене:
— Още не бях опитал от виолетовия лист и това беше само подозрение. Но след като видях за какво става въпрос… Онзи, който започне масови продажби, ще натрупа огромно състояние. Вече не се съмнявам, че точно това целят Търговските лордове. До момента изглежда, че елфите не осъзнават същинската причина, което улеснява нещата.
— Излиза, че познаваме и мотивите на търговците. — Инграм остави чашата, която бе започнал да накланя из ръката си. — Но по какъв начин бихме могли да се възползваме от това знание?
— Елфите трябва да направят някакви отстъпки — каза Едгар. — Изгубих прекалено много хора, за да допусна станалото да бъде потулено. Сега знанието ни позволява да наблюдаваме с нов поглед, може би дори да предвидим следващата стъпка на търговците. А дотогава трябва да бъдем единни.
— Трябва. — Инграм Мърбанд потърка ръце. — Ако се стигне до война, елфите ще отстъпят, особено ако видят, че приближаването на конфликта не ни притеснява. Нека търговските негодници хленчат и се превъзнасят. Поне сега зная защо създават такива проблеми…
Едгар се усмихна широко.
Подир две почуквания в кабинета изникна и лорд Йор.
— Простете закъснението ми — поклони се той.
— Простено е. — Едгар отвърна на поздрава му. — Радвам се, че се присъедини към нас.
— Присъединявам се към изразената радост — каза Инграм, насилил се да се усмихне. — Тъкмо обсъждахме предстоящата ни среща с елфите, по-точно Търговските лордове…
Въздухът вонеше на изпражнения и застояла вода. И вонята успяваше да си проправи път дори през носната кърпичка, която Алиса бе притиснала към лицето си. От двете страни на коридора ръце се протягаха през решетките; затворниците подвикваха цинично или ругаеха.
— Не им обръщайте внимание — каза тъмничарят.
Но това не беше лесно, не и предвид обидите, които летяха към нея. Един от затворниците изтъкна, че Алиса се възползвала от него като дете. Тъмничарят го заплю.
— Този го извадете и го набийте — обърна се той към хората си.
В другия край на тъмницата, в сумрачна килия, обвит във вериги като пашкул, стоеше Хаерн.
— Бих искала да разговарям с него насаме — каза Алиса.
— Не съм сигурен, че е безопасно да ви оставям с него — каза тъмничарят и кимна към окования. — Убил е мнозина. Зная, че знаете това. Той може да ви нарани не само с ръцете си.
— Вече изразих желанието си, тъмничарю. Или предпочиташ да затрудниш делата ми?
Едрият мъж поклати глава.
— Както желаете, милейди. Само не очаквайте аз да поема отговорност, ако се случи нещо.
Той отключи килията и й направи знак да влезе. След като Алиса прекрачи прага, ключалката зад нея отново щракна, при което дамата се сепна.