Когато изложи молбата си, Алиса събра пръсти зад гърба си и сведе глава в израз на почит. Принцесата отмести кичур руса — почти бяла — коса.
— Това, което искате от нас, би могло да породи война. Този приятел трябва да означава много за вас.
— Някога той спаси живота на сина ми. Трябва да му помогна. Длъжница съм му.
— Колко достойно — каза Гревен. Той звучеше развеселен.
— И глупаво — рече Лариса. Тя посочи към останалите елфи, които седяха по столове и направо върху пода, скръстили нозе. — Дошли сме да предотвратим война, а вие искате от нас да поемем подобен риск? Не отричайте, вие знаете за какви рискове говорим. Ако някой узнае, че ние сме отговорни за бягството му, рискуваме сраженията да избухнат още тук. Мои приятели и роднини, които съм познавала в течение на стотици години, може да умрат пред очите ми. Нима вашият приятел струва толкова? Може би за вас самата, с вашия мимолетен живот, това наистина е така. Но не и за мен. Благодарни сме ви за гостоприемството, лейди Гемкрофт, но не бихме се заели с такава лудост в отплата.
— Не мисля, че рискът е чак толкова голям. — Гревен се обърна към принцесата. — Лесно бихме могли да се разправим с шепа пазачи. Ако всичко бъде изпълнено правилно, никой няма да заподозре, че са били замесени елфи.
— А какво ще кажем, ако бъдем заловени? — попита Лариса. — Че сме сторили това в името на приятелството? Ние не познаваме този човек и той не представлява интерес за нас. Каквато и лъжа да използваме, тя ще прозвучи неискрено. Отказвам да изложа делегацията си в подобна позиция. Съжалявам, Алиса, но не можем да помогнем.
Първите няколко мига лейди Гемкрофт я наблюдаваше колебливо, но после кимна решително.
— Разбирам. Простете, че отнех от времето ви.
— Престоят с вас не може да ни отнеме нищо — учтиво каза Гревен и се поклони.
— Препоръчвам ви да побързате — рече принцесата. — Не остава много до първата ни среща с Инграм, а бих искала да видя и вас сред присъстващите, за да ни подкрепите.
— Разбира се. — Алиса направи реверанс, отново си сложи шапката и излезе.
Не бе успяла да направи и три крачки, когато вратата се отвори отново и Гревен изникна.
— Не губете надежда — рече елфът и закрачи редом с нея. — Вие сте могъща жена с много възможности. Колебанието на Лариса ме натъжава, но ние пак бихме могли да помогнем, макар и скрито. Ако успеете да спасите приятеля си и се нуждаете от място, където да го скриете…
— Ще го имам предвид — отвърна тя с прикрито нетърпение. — Сега ще вървя, защото не искам да привличам…
Посланикът й намигна.
— Разбирам ви. Приятен ден, милейди.
Алиса отново забърза сред улиците. Този път й се искаше да тича. Престоят й се бе забавил, а трябваше да се приготви за срещата.
Торгар я чакаше пред вратата на имението и я посрещна с доволна усмивка.
— Някой забеляза ли отсъствието ми?
— Всички устни са запечатани — отвърна наемникът и отвори. — Съветвам ви да побързате. Лори е почти готов. Не мисля, че той би останал доволен, ако му се наложи да тръгне без вас.
Глава девета
Празнотата на Зусините сънища бавно се изпълваше с видения, в началото спокойни, но бързо прелели в ужаси. Тя тичаше из улиците на Велдарен, преследвана от лъвове. Огън обгръщаше туловищата им и хвърляше искри сред рева им. Високо в небето блестеше кървавочервена луна. На два пъти безликата се обръща да се изправи срещу чудовищата, но установяваше, че е гола и без оръжия. В един момент жената се спъна и рухна. И с абсолютна сигурност разбра, че зверовете ще я разкъсат. Тя извика, отчаян апел за помощ. Тъмночервеният свят започна да побелява.
Зуса отвори очи. Вратата на спалнята бе открехната; ивица светлина падаше върху лицето й. Безликата се надигна, установила, че мехурът й е болезнено пълен.
— Кой е там?
Зад открехнатата врата надникна Алиса.
— Ще запаля лампите — каза тя и отново затвори. Зуса се възползва от времето, за да се погрижи за най-належащите си нужди. Алиса се върна с тънък фитил, с който запали две лампи. Стаята се изпълни с меко златисто сияние. Подир това другата жена приседна на леглото.
— Колко дълго съм спала? — попита Зуса и разтри лице. Винаги се будеше напълно отспала, но този път унесът все още лепнеше по ума й.