Крясъците му разстроиха Тори, която отдръпна глава от пазвата на слугинята и започна да плаче. Лили се постара да я утеши и я премести върху другата си гръд. Загледана в дребното личице, Мадлин си мислеше, че всичко това се бе случило, защото Алиса бе довела със себе си Стражителя и курвата му. Тя избухна в сълзи, представила си как нахлулите в дома им войници посичат бебето.
— Защо? Защо са тук?
— Двамата ли? Алиса ги доведе, за да открият Привидението. Искала е да ни подари мъст за Тарас.
— Тази жена ни дарява отрова, а стои наравно с теб в Трифектата. Това е лудост, Лори. Пълна лудост.
Той се приближи до нея и обгърна талията й с ръце. Когато я целуна, тя отвърна единствено по навик. И двамата вкусиха кръвта й.
— Обещавам ти, че нищо няма да се случи. Инграм не може да направи нищо. Колкото и да не му се иска да го признае, той се нуждае от нас. Без нас, без войниците ни, търговията и влиянието ни, Ейнджълпорт би пострадал значително. Без нас той не би могъл да спре Улрих в налудничавото му желание да подеме невъзможна война. Колкото и да крещи до прегракване, лорд Мърбанд си остава страхливец. Не се страхувай от него. Когато разбере, че няма да се огънем, той ще отстъпи.
— Моля се да се окажеш прав — каза Мадлин и се отдръпна от него, за да се върне при Лили и да приеме нахранилата се Тори. Дойката побърза да намести блузата си и да излезе. Останали сами, двамата се гледаха мълчаливо.
— Ще отида да нагледам целителя — каза накрая Лори.
Мадлин започна да поклаща бебето, докато то не се унесе отново.
— Аз ще те пазя — прошепна му тя. — Винаги ще те пазя.
Жената се върна в стаята си и призова слугините си. Тъй като ръцете й бяха започнали да се уморяват, тя върна бебето на дойката и зачака.
Чакането се проточи в непоносимост. Най-сетне една от прислужничките й се яви, за да докладва.
— Те са тук.
Мадлин се отправи към предния салон. От неговия прозорец се виждаше целият двор. Най-малко петдесетина наемници стояха върху стената, мнозина от тях непознати за нея. От другата страна стояха войници от градската стража. Те не изглеждаха изненадани от Торгаровия отказ да отвори.
Стопанката на дома нареди на една от слугините си да отвори прозореца.
— Няма да стане — казваше в този момент Торгар. Плътният му глас се разнасяше с лекота. Спомагаше и обстоятелството, че той крещеше — може би искаше да покаже на цял Ейнджълпорт, че въобще не го е грижа за градската стража. — На кого ще повярвате: на шепа лъжливи селяндури или на лорд Кинън от Трифектата?
Предводителят на стражите изглеждаше смутен. Той се опитваше да не отстъпва на Торгар по звучност и решителност, но се проваляше и в двете отношения.
— Идваме да претърсим имението за убийци, издирвани от лорд Инграм. Възможно е онези, които търсим, да са се укрили тук без знанието на твоя господар.
— Много хора си довел със себе си за едно обикновено търсене.
Войникът го изгледа мръсно.
— Имението е голямо.
Торгар не се трогваше лесно.
— В такъв случай ще ти помогна. Задникът ми също е доста голям. Мислиш ли, че е възможно да са се скрили там?
Панталоните му полетяха към глезените.
— Ето, погледни. Виждаш ли нещо подозрително? Ако искаш, ела да провериш отблизо — изглеждаш ми като човек, който си пада по подобни занимания. А може би Инграм ще поиска лично да извърши проверката?
Дори и от разстояние се виждаше, че лицето на войника е почервеняло от гняв. Една от слугините, застанали край Мадлин, побърза да отклони поглед. А на самата Мадлин й идеше да удуши едрия идиот. Тя искаше стражите да се махнат колкото се може по-бързо, без да се стига до излишни сблъсъци.
— Смееш да оби…
Торгар прекъсна войника.
— Стига с тези превземки. Искаш да влезеш? Е, няма да стане. Не и докато не се върнеш с поне тройно повече хора. Освен стени, ние си имаме и достатъчно мечове, за да ви посечем в мига, в който се опитате да влезете. Или вади оръжие и направи нещо… или изчезвай.
Без да дочаква отговор, Торгар пое обратно към къщата, закопчавайки колана си. Със затаен дъх Мадлин изчакваше. Градските стражи изглеждаха безпомощни. Неколцина от тях ругаеха, останалите също не изглеждаха доволни. Но всички те под строй се отправиха обратно към замъка.