На прага на дома Торгар бе пресрещнат от Мадлин, която го зашлеви през лицето. Той се ухили насреща й.
— На твое място не бих направил това — отбеляза мъжът.
— Какво те беше прихванало? — остро попита тя. Надяваше се, че рязкостта на тона й ще прикрие смущението. Торгар сви рамене, а във фоайето изникна и Лори, наблюдавал от друга стая случващото се.
— Никакъв шанс Инграм да им бе възложил да нападнат — каза наемникът, поглеждайки към лорд Кинън. — Те дойдоха само показно. Сметнах сам да им припомня това. Както и очаквах, те се оттеглиха с подвити опашки.
— Ще се върнат — каза Лори. — Освен това ти обиди Инграм.
— Той ще го преживее. Сега е твой ред да проявяваш красноречие.
— А ако не успея?
Торгар кимна към прозореца.
— Тогава тези момчета ще убият мнозина стражи. Още нищо не си видял от новите ни попълнения. Май Инграм е хвърлил първомайстора на наемническата гилдия в затвора. Половината наемници в града са съгласни да се присъединят към нас само срещу безплатна храна и възможността да отмъстят.
Мадлин си помисли за кръвта, която щеше да залее градините и килимите на имението й.
— Като Велдарен — потръпна тя. — Също като Велдарен. Тя е виновна за това. Тя пренесе тамошната лудост.
Лори безшумно прочисти гърло.
— Разчитам, че ще сториш необходимото — каза той към Торгар. А към Мадлин добави: — Уморен съм. Ще се оттегля.
Това значеше, че тази нощ двамата ще спят в отделни стаи. И я устройваше отлично.
Тъй като знаеше, че най-подходящото време за действие е именно сега, Мадлин се отправи да дири Алиса. Откри я в стаята на ранените, седнала край Зуса. Мадлин й се усмихна.
— Как са братовчедите ти?
— Справят се — отвърна лейди Гемкрофт. — С какво мога да ти помогна?
— С напускането си. Върви си във Велдарен, където ти е мястото. Съпругът ми не се нуждае от помощта ти, за да се справи с хора като Инграм и Търговските лордове. Върви си и вземи тези негодници със себе си.
— Съветвам те да си мериш…
— Това е моят дом и ще говоря както искам. Вие сте гостите. И като казвам гости, проявявам незаслужена щедрост. За момента градските стражи се оттеглиха, но ще се върнат. Върнете се във Велдарен, където Инграм няма да може да ви заплаши. Не се дръж с мен като с глупачка, Алиса. Зная, че и двамата ти така наречени братовчеди нямат нищо общо с рода Гемкрофт. Няма да допусна да унищожиш дома ми заради глупашката ти привързаност към питомните си убийци.
Но Алиса не отстъпи. Още по-шокиращ бе последвалият й жест: тя отпусна ръка върху дръжката на кинжала си.
— Не ми давай нареждания. Няма да избягам като страхливка, нито ще откажа защитата, която съпругът ти ми предложи. Сега, ако нямаш нищо против, Хаерн и Зуса се нуждаят от почивка.
Мадлин се отправи към вратата, но не можа да сдържи поредната си хаплива реплика.
— Крайно време е да започнеш да носиш отговорност за собствените си дела. Прекалено често останалите от Трифектата страдат заради теб.
— Глупачка. Аз бях онази, която се изправи срещу крадците, когато ти избяга. Моите слуги измираха, моите пари заплащаха на наемниците. Аз заслужих настоящото си място с кръв и злато, докато през цялото време ти се криеше в Ейнджълпорт и не пропускаше възможност да изтъкнеш грешките ми. Защо мислиш, че съм тук, Мадлин? Ваша отговорност беше да удържате Търговските лордове. Ти и съпругът ти се провалихте в това отношение. Някога притежавахте всеки кораб, напускащ кейовете на Ейнджълпорт. Сега е истинско събитие да видиш съд, плаващ под флага на Кинън. Търговските лордове ви изтикаха категорично от морската търговия, а сега са на път да ви отнемат и последния източник на приходи. И смееш да обвиняваш мен?
Алиса бръкна в джоба си и захвърли малка кесия насреща й. Мадлин инстинктивно я улови пред гърдите си. В първия миг дори не осъзна действието си.
— Опитай малко от виолетовия лист — продължи лейди Гемкрофт. — Той е по-силен и от най-добрия кремион. Захапи едно листо, поеми си дъх и се опитай да си представиш какво ще се случи с печалбите ви, когато Търговските лордове започнат да го предлагат повсеместно. Когато ми се наложи да отворя ковчежетата си, за да спася семейството ви, ще видим кой на кого е в тежест.
Мадлин леко стисна торбата с треперещи ръце и долови шумоленето на сухи листа.
— И тримата заслужавате единствено бесилото — каза тя. — Някой ден и съпругът ми ще осъзнае това.