Алиса затръшна вратата в лицето й.
В първия миг Мадлин възнамеряваше да вземе Тори и да я притисне към гърдите си, за да изплаче яда си. Но нямаше да го стори. Още не.
Макар Лори да бе намекнал, че желае да остане сам, тя се отправи към спалнята им. В помещението бе тъмно; тежки завеси спираха и малкото светлина на залязващото слънце. Лори лежеше полугол, загледан в тавана. И не обърна глава при влизането й.
— Искам да остана сам.
— Зная.
Роклята й се свлече на пода. Когато тя се покатери върху леглото и впоследствие върху съпруга си, той се опита да се възпротиви. Мадлин сложи край на протеста му, притискайки уста до неговата.
След като и последната частица от гнева й изгоря в разпалеността им, тя се отпусна върху него, приближила устни до ухото му.
— Започваме да губим контрол — прошепна жената.
— Зная.
— Как се случи подобно нещо? Ти беше страховит дори сред Трифектата. Жестокостта ти бе станала пословична.
— Случиха се дванадесет години, Мадлин. Аз съм виновен. Търговските лордове представляваха дребно отегчение: шепа простолюдни, посягащи към богатство и власт. Но аз ги подцених. Бях насочил поглед към Велдарен, наместо към краката си. И сега тяхното влияние се е разгърнало, търговският ни флот се е превърнал в бледо свое подобие и единствено търговията с кремион ни държи на повърхността. Провалих се.
Тя се притисна до него и отпусна ръка върху гърдите му.
— Все още не е прекалено късно. Жестокостта ти бе инструмент, към който трябва да посегнеш отново. Всички са срещу нас: Инграм, Търговските лордове, елфите, Привидението, дори Алиса. Не можем да се доверим никому. Ние трябва да властваме. Ти трябва да властваш. Защо не сториш това отново?
Лори въздъхна и не отговори веднага. Това мълчание, загатващо диренето на подходящите думи, бе показателно, че казаното от него няма да й хареса.
— Алиса е от малцината, на които можем да се доверим, Мадлин. А елфите ни помагат, точно както ние помагаме на тях. Нима не знаеше?
Кръвта й изстина.
— Помагаме на елфите? Как?
— Аз осигурих къщи, в които те да се настанят по време на пристигането си. А Алиса осигури нужните средства за наемането им. Помощта на елфите ни е нужна, за да не позволим виолетовия лист да се разпространи из Нелдар и впоследствие Дезрел. Ако търговците получат достъп до горите им и започнат масово отглеждане…
Мадлин оставаше вцепенена от ужас. Ако Инграм узнаеше за намесата им… Укриването на някакви си бегълци бе едно, но това… Лорд Мърбанд никога нямаше да преглътне това. Всеки ден елфическите стрели покосяваха десетки люде. При подобни наподобяващи война условия постъпката на съпруга й представляваше измяна.
Тя понечи да спомене това, но замълча. Ръката й се отправи под възглавницата, където лежеше кинжалът й.
— Ти не си мъжът, в когото се влюбих — каза тя.
— Може би. Но ти също не си жената, която някога обичах.
Мадлин заби кинжала в гърлото му. Лори сграбчи китките й, когато острието бе потънало на един пръст. По шията му започна да се стича кръв.
— Не се съпротивлявай — каза тя, влагайки цялата си тежест зад натиска. По лицето й се стичаха сълзи.
Върхът потъна по-дълбоко. Кинън се опита да изкрещи, но успя единствено да изхъхри. Натискът на обгърналите го бедра не му позволяваше да избяга. Погледът му се отправи към нейния. Мадлин отказа да отвърне очи. Въпреки ужаса, който виждаше насреща си.
И измяната.
— Съжалявам — прошепна тя. Мятането му започна да отслабва; сега той не можа да спре напредването на острието. Гръдта й започна да се покрива с кръв. — Но ти не си достатъчно силен, за да ни спасиш. Тори заслужава нещо по-добро. Аз заслужавам нещо по-добро.
Жената започна да нанася още удари. Правя това заради Тарас. И заради детето му.
Когато кинжалът й стигна до кост, тя спря. Тишината, настъпила в спалнята, бе почти болезнена. Единствено дишането й накъсваше покоя — и влажното капене, с което кръвта от чаршафите се стичаше върху пода. Бе я обгърнало някакво тежко усещане, напомнящо дебнещ звяр, но тя нямаше да отстъпи пред него. Трябваше да бъде силна, много по-силна от Лори.
Мадлин се надигна, отново взе кинжала, коленичи на пода и започна да чертае.
Заради теб, Тарас. Тя очерта символа, оставен от убиеца му.