— Лори Кинън е умрял миналата вечер — рече Улрих. — Работа на Привидението.
— И кой е начело на семейството сега?
— Съпругата му.
— А това какво общо има с мен?
Видимо по-спокоен, Улрих се усмихна широко.
— Нещата се нареждат по план, скъпи ми капитане, но трябва да се уверим, че продължават да вървят в правилната посока. Мадлин се е заела да обсипва наемниците със злато. Трябва да отвърнем. Искам да предадеш нарежданията на всички мои кораби. И тези на брат ми.
— А какви са нарежданията?
— Никой да не отплава от Ейнджълпорт. Дори ако пристанището се изпълни. Ако се наложи, корабите да пускат котва извън него.
Изчисляването на пълните последици от този ход бе непосилно за Дарил, но дори и той можеше да прецени някои от тях.
— Това ще предизвика немалко загуби и главоболия — рече той. — Храната ще се развали. Да не говорим за проблемите, които ще имаме из другите пристанища заради закъснялата си поява. Останалите търговци съгласни ли са?
— Ще се съгласят. Нужни са ни колкото се може повече хора, верни хора. Крайно време е градът да разбере кой в действителност стои начело. Събери на борда всичките си приятели. Мнозина са онези, които официално не се водят наемници, но пак са готови да се сражават срещу злато. Събери ги.
— А ако някой все пак се опита да напусне пристанището? — попита Дарил.
Улрих се усмихна мило.
— Околните кораби ще го вземат на абордаж и ще изгорят екипажа му. Никой да не напуска, Дарил. Никой.
Другият сви рамене:
— Ти си знаеш. Ще се погрижа да се разчуе. А ти какво ще правиш междувременно?
— Ще посетя Мадлин Кинън, за да изразя най-искрените си съболезнования, разбира се. — Улрих го тупна по рамото и с бодра крачка се отправи към брега.
Телохранителите претърсиха цялото имение, но не откриха никакви следи от Привидението. Мадлин бе пренощувала сред слугините си, неспособна да мигне. Всички те смятаха, че тя е изпаднала в шок. И отчасти бяха прави. Но нямаше как да подозират, че присъствието на Алиса е главната причина за размишленията й.
На разсъмване тя се окъпа, преоблече се и повика Торгар. Наемникът изсумтя при вида й.
— На нищо не приличаш — отбеляза той.
— Ти също не изглеждаш по-добре — тросна се жената. Торгар не бе спрял да почине цяла нощ и като същински демон бе подтиквал подчинените си. Дори бе изкормил на място двама от тях, осмелили се да изразят известно несъгласие. Неговите очи също бяха възпалени, но не от сълзи, а заради липсата на сън.
— Съжалявам — промърмори Торгар. Изглежда бе започнал да осъзнава, че сега тя оглавява домакинството. — Надали е останал близо, но ние ще продължим да търсим. Ще открия как е влязъл и как е убил Лори. Обещавам ти.
Увереността на думите му я накара да потръпне. Тя скри реакцията си зад ридание.
— Извини ме. Предстои ми много работа.
— Каква?
Мадлин си пое дълбок дъх.
— Трябва да уведомя гостите ни за кончината на Лори.
Торгар я последва по коридора и посегна да я хване за лакътя, но се спря в последния миг.
— Прости дързостта ми, Мадлин, но мисля, че трябва да си починеш. Уверявам те, че Алиса вече знае за станалото. Сигурно целият град вече е научил.
Острият й поглед го накара да отстъпи.
— Дръж си езика. Ще правя каквото си искам, разбра ли?
Торгар кимна и я погледна внимателно, а Мадлин се навъси и продължи напред. Тя крачеше върху ръба на острие; избухването й бе представлявало грешка. Ако не изиграеше правилната роля на скърбяща вдовица, хората щяха да започнат да задават въпроси, да извлекат определени заключения и да набият главата й на кол. Или да я оковат и да я предоставят пред останалите от Трифектата. Дори телохранителите им бяха изпитвали огромна почит към Лори; много вероятно бе да се обърнат срещу нея, ако узнаеха истината.
— Извини ме — продължи тя в опит да заглади нещата. — Още не мога да свикна с мисълта, че трябва да заема мястото на Лори, особено когато става въпрос за делата с другите членове на Трифектата.
— Разбира се — кимна Торгар, макар да не звучеше уверен. Мадлин се постара да не мисли за него и продължи към стаята на Алиса. Допирът до вратата усили гнева й. Тези тримата бяха предизвикали всичко, те я бяха принудили да предприеме подобни… крайни мерки срещу съпруга си.