Алиса вече беше будна и седеше край слугинята си. Последната бе завита до брадичката, но по цвета на лицето й Мадлин можа да прецени, че тя има треска.
Лейди Гемкрофт се надигна при влизането й.
— Мадлин… Много съжалявам за станалото. Лори беше удивителен човек.
Жената кимна. Не бе сигурна какво да отговори. Дали съпругът й бе удивителен човек? Може би някога. Но тя не бе убила и насякла такъв човек, а някакъв унизителен остатък от него.
Тя забеляза Хаерн, облегнат на стената. Рамото и ръката му бяха превързани. Този престъпник и убиец беше виновен за гнева на Привидението, връхлетял семейството й. Символът, който бяха открили в стаята на Тарас, потвърждаваше това.
— Лорд Инграм все още те търси — каза му тя.
— Нека — отвърна Стражителя.
Безгрижната непочтителност я раздразни. Повече от всичко Мадлин искаше да се освободи от присъствието и на тримата, но трябваше да планира внимателно. Ролята й изискваше да почита мъртвите.
— Позволих ти да останеш, защото такова желание бе изразил съпругът ми преди да умре — обърна се тя към лейди Гемкрофт. — И аз ще почета волята му, колкото и да ме отвращава тази идея. Ейнджълпорт е опасно място, но тук нищо не ви заплашва.
— Нищо? — повтори Алиса. Лицето й изглеждаше напълно спокойно, но опитната Мадлин можеше да забележи трескавите мисли, прелитащи зад него в опит за разбиране. И то нямаше да отнеме дълго. Традицията забраняваше семействата на Трифектата да се избиват взаимно. Тази забрана бе следвана от векове. Но това не означаваше, че не съществуват други, по-изтънчени методи. Методи, към които самата Мадлин се надяваше, че скоро ще може да прибегне.
— Да, нищо. Тук тримата сте в безопасност.
— След миналата нощ не съм толкова сигурен — каза Хаерн. — Впрочем, трябва да доведем целител за Зуса.
На Мадлин й се искаше да го удуши за тези думи, но успя да се сдържи.
— Ще изпратя някой слуга — рече тя. — Сега ще ви помоля да ме извините.
— Аз също трябва да вървя — каза Алиса. — Разполагам с предостатъчно пари, за да се уверя, че ще намеря човек, който няма да…
— Не — решително каза Мадлин. Зад нея Торгар стисна дръжката на меча си. — Не, трябва да останете. Няма да позволя да се излагате на опасност, не и когато Инграм търси начин да нанесе удар срещу нас. Трябва да останете тук. Обещавам ви, че Привидението няма да ви заплаши.
— Нима? — поинтересува се Алиса. — Много мило от твоя страна.
— Торгар, осигури им пазач — продължи вдовицата, насочила думите си колкото към него, толкова и към лейди Гемкрофт. — Не бих понесла нещо да се случи и с гостите ни.
— А имам ли право да се разхождам из къщата? — попита Алиса. Думите й бяха пропити с изкуствена благодарност. Мадлин се усмихна, позволила си леко честване на победата си.
— Не мисля, че идеята е добра.
Вдовицата затвори вратата и се отдалечи.
— Те са опасни — каза поелият край нея Торгар, докато поглеждаше назад.
— Алиса е дете, а останалите двама са ранени.
— Ранените животни са най-опасни.
Тя рязко се извъртя към него.
— В такъв случай ще очаквам хората ти да си свършат работата. Тримата няма да напускат стаята. И аз самата не зная защо просто не им отрежа главите още сега.
Торгар пристъпи по-близо до нея и снижи глас.
— Дотук с почитта към волята на съпруга ти — рече той.
Мадлин осъзнаваше, че стъпва върху тънък лед, но не можеше да рискува. Не и когато ставаше дума за проклетата Алиса.
— Той е мъртъв. Сега заех мястото му — тихо отвърна жената. — А Алиса е гнилота, която разяжда сърцевината на Трифектата. До свечеряване тримата ще останат затворени в стаята. Ясна ли съм?
— Напълно. — Наемникът отдаде чест, макар и сковано. — А подир свечеряване?
— Тогава ще си отидат, но не от стаята, а от този свят. Очаквам ти да се погрижиш за това.
Насреща им изникна войник от дежурещите на двора.
— Какво? — обърна се Торгар към спрелия в очакване пазач. Не изглеждаше изненадан от получените току-що нареждания.
— Някакъв човек пред портата иска да говори с вас — каза войникът.
— Върви — разреши Мадлин. — И не забравяй, искам пред вратата им непрекъснато да има охрана.
— Ще се погрижа — ухили се Торгар. Жестокостта на мимиката я отврати. — Всичко е под контрол. А какво да правя с префърцунковците, които са се струпали да изразят съболезнования? Събрал съм ги отпред.