— Ще се оправя — каза вдовицата. — Но вие не сте човек, известен със състраданието си. Заради някаква недовършена работа, свързана със съпруга ми ли сте дошли?
Гостът се престори на обиден.
— Не, разбира се. Лори беше мой конкурент, не враг. Това ми позволява да скърбя за него.
Тя кимна. Улрих не се обиди от беглия отговор. Все пак тя беше права. Той действително не бе известен със съчувствието си, можеше да го признае. А що се отнася до работата… наистина съществуваше един проблем, който искаше да засегне. Извън възможността да огледа вътрешността на имението и да се увери в масовото наемане на бойци.
— След няколко часа предстои поредната среща с елфите — рече Блекуотър, като се настани до нея и леко я потупа по ръката. Кожата й бе хладна и студена. — Ще се уверя те да узнаят причината за отсъствието ви.
— Отсъствие?
Мадлин рязко отдръпна ръката си и я потърка.
— Прецених, че…
— Не. — Тя поклати глава. — Отложете срещата. Кой би могъл да очаква присъствието ми при тези обстоятелства?
— За отлагане не може да става дума — каза Улрих, влагайки точния оттенък арогантно снизхождение в тона си. — Елфическото присъствие достатъчно е изнервило града. Щом вие самата няма да присъствате, нека Алиса говори от името на Трифектата.
— Не!
Улрих се изненада от ожесточението на отговора й. И леко се засмя, защото не знаеше по какъв друг начин да реагира.
— Много добре. Лори вече изрази позицията на Трифектата, така че присъствието на представител не е…
— Ще бъда там — каза Мадлин. — Няма да оставя семейството си извън преговорите. Нищо тъй важно не може да се случи в Ейнджълпорт без нашето одобрение.
С изключение на хилядите неща, които всеки ден се случват право под носовете ви, помисли си Улрих.
— Вие сте смела жена — гласно рече той. Подир миг мълчание отново насочи разговора към смъртта на Лори. — Какво е провокирало Привидението този път? С какво Лори си е заслужил гнева му?
— Лори беше слаб — отвърна Мадлин, поклащаща спящото бебе в ръцете си. — Но аз няма да проявя слабост. Приятен ден, Улрих. Ще се видим на преговорите.
— Простете любопитството ми. Случайно прекрасната Зуса Гемкрофт да е тук? С нея бяхме повели изключително интересен разговор, който не успяхме да довършим.
Изражението на Мадлин се вкамени. Улрих си отбеляза и тази странна реакция.
— Тя и съпругът й поеха обратно към Велдарен.
— Жалко — рече Улрих. Единствената му искрена реплика по време на целия разговор. — Дали двамата възнамеряват да посетят Ейнджълпорт отново? Може би когато ситуацията тук се поуспокои?
— Съмнявам се. Довиждане, Улрих.
— Бъдете силна — каза Блекуотър. На излизане откри Торгар недалеч от вратата, стиснал мях с вино. — Не ми казвай, че си подслушвал разговора ни — обърна се той към наемника.
— Не, разбира се — отвърна Торгар. — Не ми се налага да го подслушвам, за да зная как е протекъл. Тя е циврила, а ти си се подмазвал.
Улрих затвори вратата след себе си.
— Имам разрешение от господарката ти да ме отведеш до стаята на Зуса. Разбрах, че тя скоро заминава за Велдарен. Искам да се сбогувам с нея.
Наемникът повдигна вежда.
— Нима?
Улрих Блекуотър кимна. Наемникът сви рамене и го поведе към задната част на имението. С разтуптяно сърце търговецът го последва. Несъмнено интригата ставаше интересна. Може би младоженците бяха се скарали с Мадлин. Или нещо се бе случило с тях? И какво щеше да стане, ако Торгар осъзнаеше лъжата му? Тази тревога повлече със себе си още по-неприятни мисли. Какво щеше да стане, ако другият изтеглеше меча си и го забиеше в гърдите му? Имението на Кинън бе недосегаемо като чуждо посолство. Стърлинг щеше да отмъсти, но каква полза щеше да има Улрих от отмъщението…
Близо до слугинското крило двамата спряха пред една врата. Торгар му направи знак да влезе.
— Не е заключено — рече той. — Аз строших вратата.
Поредната странност. Улрих бутна вратата и влезе. Стаята се оказа празна; чаршафите бяха намачкани и покрити с кръв. Торгар също прекрачи прага и веднага подир това изтегли меча си, изругавайки.
Едва тогава Улрих забеляза мъртвия войник, свлечен в ъгъла. Главата му бе клюмнала под неестествен ъгъл. Към колана му бе прикачена празна ножница.
Търговецът осъзна, че тук става нещо много по-сериозно.