Хаерн се стовари на пода край леглото, в което елфите бяха поставили Зуса, и изпусна откраднатия меч. Оръжието тежко издрънча върху дървения под.
Раната в рамото му отново кървеше, отворила се по време на бягството им. По-рано той не бе обръщал внимание на болката.
— Благодаря ви, че ни приютихте — обърна се Алиса към посланик Гревен. Елфът й се усмихна и я потупа по ръката.
— Този дом е и ваш — рече той.
— Нещата не са толкова прости — каза елегантна елфическа дама в зелена рокля, привлечена от суматохата. — Кои са тези двамата и защо сте ги довели?
Ако не беше толкова изнурен, Хаерн определено би останал впечатлен от красотата й. Предвид необичайния за Алиса начин, по който въпросната сведе глава, Хаерн прецени, че това трябва да е самата принцеса Лариса. Тримата почти не бяха разговаряли по време на бягството си, но Алиса бе изтъкнала, че принцесата заслужава изключително уважение.
И тъй като позицията им изглеждаше рискована, Хаерн не предостави на Алиса възможност да лъже.
— Аз съм Стражителя, когото лорд Инграм възнамеряваше да обеси — рече той. — Зуса ме спаси и бе ранена. Готов съм да се закълна, че бях затворен несправедливо.
Лариса не изглеждаше особено доволна от чутото; същото се отнасяше и за останалите елфи, които се струпаха и започнаха оживено да разговарят на непознат език. Единствено посланикът не изглеждаше притеснен.
— Защо са тук? — обърна се принцесата към Алиса. — Защо не сте ги задържали при себе си, за да понесете риска?
— Подир смъртта на Лори Кинън съпругата му се обърна срещу мен. Тя ме постави под арест в стаята ми, преструвайки се на загрижена за сигурността ми. Уверена съм, че тя възнамеряваше да ме убие.
— Да ви убие? — изненадано повтори посланик Гревен Трил. — Но защо? Тя е част от вашата Трифекта.
— Мадлин не се интересува от историята, традициите и съюзите — отвърна Алиса. — Тя не би се поколебала да разруши Трифектата.
— Това не ме касае, лейди Гемкрофт — каза Лариса. — Неразбирателството между нас и Ейнджълпорт е далеч по-важно от вашите вътрешни дрязги. Не можем да поемем риска да ви приютим. Трябва да си вървите.
— Биха могли да останат, докато се възстановят — намеси се Гревен и погледна към Хаерн. — Зле ли си ранен, Стражителю?
— Хаерн — отвърна младият мъж. — И съм добре. Но се тревожа за Зуса.
Безликата лежеше неподвижно върху леглото. От него долиташе единствено тежкото й дишане. С помощта на Алиса бе успявала да тича. Хаерн бе предложил да я пренесе през последните няколко улици, но Зуса бе отказала. И изглежда сега плащаше цената за усилията си.
— Подслоняването им е риск, който не сме в състояние да поемем — продължаваше принцесата. — И най-малката непредпазлива стъпка би могла да доведе до война. Опасявам се, че покровителят на този град няма да приеме подобно нещо.
Гревен се приведе над Зуса и се намръщи, заслушан в дишането й.
— Тя се е отровила с листа от никоа — каза елфът и притисна пръсти към шията й, за да отмери пулса. После отмести клепачите й, за да им покаже пожълтялата склера.
— Никоа? — повтори Алиса.
— Дребен храст, който расте сред корените на дърветата. Вие го наричате виолетов лист.
— Отровила се е? — сепнато попита Хаерн. — Как така се е отровила? Ще се оправи ли?
— Без нашите грижи? — Гревен погледна към принцесата. — Тогава положението й ще продължи да се влошава. След два, най-много три дни тя ще умре.
Стаята притихна. Само неколцина елфи все още тихо разговаряха помежду си. Лариса и посланикът не откъсваха очи един от друг. Най-сетне принцесата заговори:
— Благодарни сме ви за добрината, Алиса, но знаем, че тя бе предложена с известна облага от ваша страна. Ако останете, то ние ще трябва да се оттеглим и да заявим, че на продължаващите набези по границите ни ще бъде отвърнато с война. Животът на една слугиня не е по-скъп от хилядите, които биха погинали, ако Инграм узнае, че сме ви помагали.
— Слугиня? — каза Алиса. — Тя не е слугиня, а моя приятелка. Трябва да й помогнете!
— Решавайте, лейди Гемкрофт.
Хаерн наблюдаваше борбата й. Искаше му се да можеше да й помогне с отговор. Бяха дошли при елфите за помощ: Алиса бе настояла, че посланикът им бил обещал съдействие. Но излизаше, че последната дума тук принадлежи на принцесата.
Къде другаде можеха да идат? Малцината слуги и наемници, които бяха довели със себе си от Велдарен, бяха останали в имението на Кинън. Надали все още бяха сред живите. Тримата бяха сами.