Хаерн отново погледна към Алиса. В този момент мразеше Ейнджълпорт повече от когато и да било.
— Води — глухо каза той.
— Не спирай да се движиш нито за миг. — Зуса се обърна към един от тесните прозорци. Стъклото бе матово и не пропускаше почти никаква светлина. — Не спирай да се сражаваш, не спирай да тичаш, а ако бъдем разделени, вечерта ме потърси на пристанището.
Тя прокара върха на кинжала по дланта си и стисна наметалото, за да остави кръвта да попие в него. И със затворени очи прошепна нещо неразбираемо. Червенината започна да изпълва плата, който се изви по неестествен начин. В следващия миг безликата скочи към прозореца и се извъртя. Юмруците й се стовариха върху стъклото и го пръснаха. Хаерн се поколеба. Вратите на храма поддадоха. За миг той бе готов да се нахвърли срещу нахлуващите вътре войници, но в крайна сметка удържа обещанието си. Строшеното стъкло се вряза в дрехите му; остра болка се заби в лявата му ръка. Но това нямаше значение. Докато скачаше на крака, той зърна Зуса и се затича след нея.
Войниците бяха оформили кръг около храма, но пръстенът им бе най-гъст край входа. През останалото място редиците бяха едва двойни, а съставящите ги бойци бяха застанали достатъчно нарядко, за да позволят разкъсване. Зуса също знаеше това и вече бе подела работа. Кинжалите й проблясваха ослепително, полетели в кървав танц. Наметалото й се движеше само, изострило ръбовете си. Пред очите на Хаерн то се стрелна към един от войниците и с необичайно будно движение преряза гърлото му.
Стражителя повали умиращия.
— Наляво! — извика Зуса.
Той я последва веднага и се присъедини към атаката й срещу трима копиеносци. Безликата скочи сред тях, а Хаерн отблъсна наконечника, полетял към гърдите му. Приземилата се жена прониза войника от лявата си страна, а веднага след това нанесе двоен удар към другия. Ризницата му спря остриетата, но ударите се оказаха достатъчни, за да му изкарат въздуха. Ритник в челото го повали на земята.
Междувременно Стражителя се бе хвърлил към своя противник и бе прелетял край него, замахвайки. Войникът рухна на колене, притиснал ръка към шията си, за да спре кръвта. Хаерн и Зуса се затичаха по улицата. Зад тях останаха купища окървавени тела.
— Лягай! — кресна Стражителя, сграбчи китката на безликата и я дръпна към земята: бе зърнал неколцина арбалетчици. Болтовият залп прелетя над главите им. Една от стрелите потъна в бедрото на жена, която оживено се пазареше с някакъв търговец. Писъкът й породи паника сред тълпата. Преследваните веднага скочиха на крака и бързо се сляха с хаоса. Преследващите ги войници трябваше да се сражават за всяка крачка.
Отдалечили се на достатъчно разстояние, те свиха в една уличка. Там Хаерн свали качулката си и погледна към Зуса. Дрехите й тъмнееха от кръв, но притежателят й бе труден за отличаване. Наметалото й бе изгубило червенината си — поддържалата го магия бе изчезнала.
— Трябват ти нови дрехи — рече той и кимна към кръвта.
— На теб също. — Жената посочи към дългата цепка в ръкава му. Раната не беше дълбока, но щеше да остави белег.
— Поне не си облечена в онези дълги ивици.
В момента и на двамата не им беше до смях. Те се върнаха на пазара, далеч от мястото, където войниците все още претърсваха. Зуса изостана, а Хаерн използва последните си пари, за да купи нови дрехи — простовати, в сиво и кафяво.
— Взел си ми рокля? — посрещна го безликата.
— Това бе най-доброто, което можах да намеря.
— Не мога да се бия с рокля.
— Сигурен съм, че ще се справиш.
Двамата се бяха оттеглили в тясна уличка край напукана каменна стена. Хаерн остана с гръб към нея, стараещ се да прикрие преобличането й. При обръщането си той неволно се засмя. С късата си коса и изящно тяло тя изглеждаше нелепо в простовата рокля, която й беше прекалено широка.
— Може би трябваше да запазим кървавите дрехи — каза Стражителя.
Той също се преоблече, оформи вързоп от старите им одежди и го нарами. Зуса скри кинжалите си сред гънките на роклята си, а Хаерн пъхна мечовете във вързопа.
— Вече сме двойка бедняци — каза тя. — Сега накъде?
Хаерн я хвана за ръката и я изведе на улицата.
— Да проверим какво е станало с Алиса.
Двамата се отправиха към дома на лорд Инграм, надявайки се да пристигнат преди пазачите. В началото Хаерн смяташе, че преобличането им е отнело прекалено много време, но се оказа, че греши. Скоро се натъкнаха на голямо струпване от двете страни на улицата. То следваше почти петдесетината войници, отнасящи Алиса в тъмницата.