— В такъв случай сте чували нелепици. Глупости като приказките за сойките, разнасящи бебета, и троловете под креватите.
— В Ейнджълпорт няма тролове — намигна Торгар. — Само елфи и привидения.
Жената потръпна от гняв, но вината я накара да замълчи. Наемникът само се изсмя в отговор на острия й поглед.
Пристигането я зарадва неимоверно. Докато прекрачваше отворената специално за нея порта, Мадлин нареди на Торгар да остане отвън.
— Както желаеш — отвърна мъжът. Никак не изглеждаше притеснен от оставането й сама сред хора на Инграм. В друг момент тази му небрежност би я подразнила, но сега тя се радваше на отърваването от него.
Войникът я поведе през имението, бърборещ небрежно:
— В момента господарят е много зает, затова не се оскърбявайте, ако е прекалено лаконичен.
— Разбирам.
— Чух за съпруга ви. Станалото е ужасяващо. Човек би си помислил, че в града все трябва да са останали няколко безопасни места.
— Невъзможно е да останем в безопасност, докато враговете ни са живи — каза тя и прекрачи прага на кабинета. — Съпругът ми осъзна това прекалено късно.
Дочул гласове, Инграм повдигна глава и се усмихна уморено. Той седеше в голям фотьойл, стиснал книга в ръка.
Цялата стена зад него бе заета от стегнати свитъци и книги със скъпи подвързии. Домакинът се надигна, за да се поклони, а Мадлин отвърна с елегантен реверанс. Веднага пролича, че той е останал впечатлен от вида й. А тя се постара да не издишва по време на поклона си. Веднъж Лори й бе казал, че деколтето й е способно да убива. Уви, не бе осъзнал, че и ръцете й са не по-малко смъртоносни.
— Добре дошла, лейди Мадлин — каза той и прие протегнатата ръка, за да я целуне. — Радвам се, че дори сред скръбта си не сте изгубили усещането си за женственост.
В думите му се долавяше лека хапливост, затова тя се усмихна учтиво насреща му и попита:
— Успяхте ли да заловите виновника, причинил ми толкова мъка?
Веждите на лорд Мърбанд се свъсиха само за миг, но Мадлин забеляза.
— До този момент Привидението защитава прозвището си.
— Чух, че той се подигравал на пазачите ви, докато помагал на Стражителя да избяга и обявявал града за своя собственост. Убедена съм, че подобна арогантност скоро ще ви помогне да го заловите. Много би ме облекчило знанието, че убиецът на съпруга ми е бил заловен и е получил наказанието, което заслужава.
— Разбира се. — Инграм посочи към малка масичка, която слугите бяха отрупали с напитки.
— Бяло вино — каза тя в отговор на подразбиращия се в жеста му въпрос. Един от лакеите й подаде чаша.
— Какво ви води насам? — попита лорд Мърбанд, докато тя отпиваше. Забеляза, че домакинът поглежда към корсета й, затова се постара да отпива още по-бавно. Отвращаваше се при мисълта за допира му, но пък той бе изключително богат и притежаваше голяма власт: на практика отговаряше за цялата южна част на кралство Нелдар. В този случай за нея щеше да има полза да затвори очи и да го изтърпи.
— Дошла съм заради Алиса, разбира се.
Инграм въздъхна.
— Приемам, че идвате, за да настоявате за освобождаването й като част от Трифектата.
Мадлин трябваше да потисне усмивката си. Тя никога не бе харесвала Мейнард Гемкрофт, а към невъзпитаната му мърла изпитваше още по-малка симпатия. Да хаби влиянието и богатствата си, за да я освободи? Как ли пък не.
— Точно обратното — каза вдовицата, стараеща се да не допусне злорадство. — Не, Инграм, тук съм, за да се убедя, че ще проявите смелостта да я накажете подобаващо. Дори Трифектата не се намира над законите на Негово величество.
Инграм повдигна вежда.
— Странно е, че съпругът ви никога не споделяше това мнение, когато Тарас се озовеше в неприятности.
Споменаването на това име прободе сърцето й. Тя дискретно намести корсета си.
— Аз не съм Лори. И ще ви бъда благодарна, ако не споменавате тези имена. Раните са все още прекалено дълбоки.
Лордът побърза да се поклони:
— Понякога езикът ми се забравя. Моля да ме извините. Що се отнася до Алиса, нещата далеч не са толкова прости. Не разполагам с доказателства за същинска вина, единствено с твърденията на Лариса. Разбира се, елфическата дума няма тежест пред съда. Освен това трябва да мисля и за настроението на жителите…
Вдовицата знаеше за какво загатва той. Хората превъзнасяха Алиса Гемкрофт като героиня, първа от всички аристократи осмелила се да предприеме нещо срещу подлите елфи. Тази ситуация отвращаваше Мадлин.