— Ще я предадете ли на елфите?
Инграм се приближи до масичката, прогони слугата и сам си приготви питие, което погълна на един дъх.
— Не. — Той тръшна чашата. — Не мога.
— Защо? Уверявам ви, че никой от Трифектата няма да ви вини, дори приемникът на Алиса…
За нейна изненада лорд Мърбанд избухна в смях.
— Нима мислите, че се тревожа за Трифектата? Погледнете през прозореца, Мадлин. Вижте последиците от пожарите, които тълпите запалиха през изминалите нощи. Почти половината от града ми изгоря. А сега тези хора смятат Алиса за героиня. Бих могъл да преглътна дори това. С достатъчно време бих могъл да покажа на гражданите, че моето решение е най-важно. Но в тази игра не участвам само аз. Търговските лордове не стоят със скръстени ръце. Всеки от тях не спира да изтъква колко лош управленец съм аз и как те трябвало да застанат начело. Те казват, че никога не биха си помислили да заловят Алиса, още по-малко да я предадат на елфите. Ако сторя подобно нещо, около дома ми ще се струпат тълпи, готови да ме изгорят жив.
Той погълна втора чаша.
— Небеса, как се стигна до това? Знаете ли какво ми се наложи да правя вчера? Трябваше да хленча и да се подмазвам пред проклетия остроух посланик, че нямам намерения да се стига до насилие. И той твърди, че е един от малцината, които не искат война. Ха.
Този път Мадлин не можа да сдържи доволството си. Възможността, която бе очаквала, изникваше право пред нея.
Тя се приближи и му наля трета чаша.
— Значи търговците създават проблеми?
Инграм сви рамене.
— Всички създават проблеми, но те са особено упорити. Ако предприема нещо срещу тях, градът ще страда. Сама знаете колко сме зависими от корабите им. Боговете да са ми на помощ, ако елфите решат да ни обсадят. Не ми се мисли как ще ни прекарат търговците, ако ни се наложи да разчитаме на тях за хранителни запаси.
Тъй като той не обърна внимание на чашата, вдовицата я взе от ръката му и сама я изпразни на един дъх. Алкохолът гореше и накара очите й да се насълзят, но Мадлин не трепна. Искаше да му покаже, че по нищо не отстъпва на мъжете. С оглед на онова, което се канеше да предложи, подобна представа бе особено важна.
— Тези търговци са не по-малък трън и в моите очи — каза тя. — Съпругът ми не успя да се разправи с тях, но аз ще успея. Стига да кажете, моите наемници ще нападнат домовете, кейовете и складовете им. Ще ги стъпча като хлебарки, каквито са. Те са утайката на изметта, синове на пристанищни курви и моряци. Мислят си, че парите им дават власт. Но аз ще им покажа влиянието на истинското благородство. Прекалено дълго си играха на аристократи. Аз ще им покажа какво се случва с онези, които се осмеляват да издават нареждания към стоящите над тях.
Мадлин отпусна ръка върху неговата. Можеше да долови ускорения му пулс.
— Последвалият хаос ще се проточи с месеци. Ще се наложи да се договаряме с капитаните, да сключваме нови търговски споразумения…
— Градът така или иначе е изпаднал в хаос. Освен това нищо ново не може да бъде създадено без да пролееш малко кръв и да понесеш малко болка. Това е урок, който ние, жените, научаваме рано.
Виждаше се, че той започва да отстъпва. Още малко и тя щеше да има кръвопролитието, за което копнееше. Алиса се бе осмелила да критикува методите на съпруга й: още по-обидно, защото бе права. Но Мадлин нямаше да пренесе провала върху себе си. Тя щеше да го зачеркне в едничка нощ на клане. Единственото нещо, в което Торгар бе изключително добър.
— Разполагам с повече от петстотин души — продължи тя, снижила глас. — Ако се проваля, укорете ме публично, заплашете ме, а аз ще ви предоставя част от хората си, които да обесите. Но ако успея…
Тя си помисли за думите на Торгар. Инграм щеше да е чул същите слухове. Можеше да използва и това.
— Ако успея, ще спасите града от стотиците елфи, които вече са се прокраднали зад стените му.
Лордът трепна като одраскан от ноктите й.
— Откъде знаете?
— Слухове — отвърна тя. — Но понякога слуховете се оказват истина. Дайте ми разрешение. Сложете край на всичко това. Без Търговските лордове натискът за нови територии ще отслабне. Ще имаме мир.
Инграм се приближи до прозореца и се загледа към града. Вдовицата изчакваше спокойно, събрала пръсти зад гърба си.
— Сторете го — каза накрая той. — Но знайте, че сама ще понесете последиците. Няма да получите помощ от мен.