В следващия миг Привидението също се озова до него, скачайки от място. Непознатият остро изгледа Улрих. Този път усмивката бе изчезнала.
— Казах ти да подлагаш ръцете.
— Зная.
Привидението му помогна да се изправи и го подпря.
— Движи се бързо и ритмично. Трябва да те заведем при брат ти. Там битката все още кипи.
Двамата се затичаха към пристанището. Улрих, който отново се чувстваше безполезен, забеляза огромна колона дим.
— Това е домът на брат ми.
— Спокойно. Той избяга първи и събра хората си. Заради това останалите търговци може да оцелеят.
— Защо градските стражи не се намесват?
Привидението се изсмя.
— Защото Инграм подкрепя начинанието й, глупако. Двамата с Мадлин се надяват да ви унищожат. Отчаян ход, който показва колко се страхуват от вас.
Улрих ускори ход. Наученото бе породило изгаряща ярост. Може би Мадлин Кинън ги нападаше, за да защити Алиса. Онези от Трифектата винаги се подкрепяха, за да съчетаят могъществото си в близко подобие на неуязвимост. Може би Инграм й бе обещал да освободи Алиса в замяна на това нападение…
Макар че Стърлинг бе не по-малко богат от брат си, неговият дом бе по-малък. Но липсата на себеизтъкване в случая не означаваше липса на сигурност. И неговата къща бе обградена с висока каменна стена, увенчана със стоманени шипове.
Самата постройка пламтеше. Моряци и работници се сражаваха с наемниците: последните бяха двойно по-малко от противниците си. Странното бе, че хората на Мадлин се намираха между горящата сграда и тълпата.
— Стърлинг е заобиколил и ги е нападнал в гръб — одобри Привидението.
Нещо прониза гърба на Улрих, който рухна с крясък. Спътникът му веднага го пусна, за да се обърне срещу новата заплаха. Търговецът се претърколи настрани и зърна болт, потънал под ключицата му. На улицата зад тях стояха неколцина наемници, един от които презареждаше арбалет. Явно те бяха преследвали бегълците още от дома на Улрих. А може би идваха да се присъединят към тукашната битка. Нямаше значение.
Привидението лъкатушеше, за да избегне нов изстрел. Такъв действително последва, но болтът пропусна.
Сред кръвта си Улрих наблюдаваше как наемниците напразно се опитват да се противопоставят на превъзхождащите умения на качулатия убиец. Мечовете им изглеждаха безнадеждно бавни, а подбираните ходове неизменно се оказваха грешни. Още в самото начало Привидението отсече главата на първия си противник, отрази пресилен замах и се извъртя. Още двама рухнаха, плюещи кръв от разсечени гърла.
Сърцето на търговеца се сви, когато арбалетчикът стреля за трети път. Този път той улучи. Но изстрелът не спря Привидението, а само увеличи яростта му. Последните двама наемници умряха по ужасяващ начин, разчленени от ужасяващо остър меч. Подир това убиецът се отпусна на едно коляно, сграбчи болта и го изтръгна. Без да трепне или да извика. Когато пусна окървавената стрела и се обърна, отново се усмихваше.
Именно тази гледка накара Улрих да заподозре, че под тъмния плащ се крие безсмъртие.
— Можеш ли да се изправиш? — попита Привидението. — Трябва да побързаме, ако искаме да спечелим битката.
Гърбът му бе изпълнен с течна болка, почти като коляното. Търговецът се надигна предпазливо, опиращ цялата си тежест върху левия крак. Убиецът се приведе да му помогне, при което Улрих се озова съвсем близо до сенчестата качулка. Дори при това разстояние мракът си оставаше. Явно това се дължеше на магия. Брадичката се виждаше ясно, извитите в усмивка устни — също. Останалата част от лицето се долавяше замъглена от сенки, макар и смътно видима.
Докато повдигаше ръка, Улрих леко закачи ръба на качулката: достатъчно, за да надникне. Бе възнамерявал да не реагира, ала изненадата се оказа непосилна за прикриване.
— Ти?
Мечът се вряза в гърлото му. Тялото му се вцепени, крайниците започнаха да се гърчат в спазми. Пред очите му притъмня от избухналия ярък блясък. Ако не беше ужасяващата болка, той би оценил близостта на това усещане с унеса от виолетовия лист.