Вторият поглед назад не показа преследвач, но пък това не означаваше нищо. Все още оставаше един вариант.
Хаерн рязко смени посоката си и се понесе към стена, от която се оттласна и полетя във въздуха. Както бе отгатнал, преследвачът му тъкмо скачаше от покрива, замахващ. Ударът му не уцели: ходът на Хаерн го бе изненадал. Още при приземяването си последният изтегли оръжия, присвил очи.
Това не беше Привидението.
— Защо ме следиш? — попита Хаерн, приклекнал за скок, с готови за удар остриета.
Нападателят се обърна и свали качулката си. Заострени уши стърчаха сред кестенявата му коса. Той носеше два украсени със сребро ножа. Студеният му поглед внимателно проучваше.
— Ти ли си велдаренският Стражител? — попита непознатият елф.
— Ако отговоря утвърдително, ще ме нападнеш ли отново?
— Нямам време за човешки сарказъм.
— А аз за неоснователни нападения. Върви си. Нямам намерение да те нараня.
Елфът се подсмихна.
— Няма да успееш.
Той се хвърли в атака, а Хаерн посегна да отбие удара. Едва впоследствие осъзна подвеждащата маневра. Извит под чудат ъгъл, елфът нанесе същинската си атака. Стражителя успя да отрази първия удар и сред метално стържене посегна да оттласне замаха на втория нож. Но противникът му се изправи в последния момент и наклони ножа, за да му позволи да продължи пътя си.
Чист инстинкт спаси живота на Хаерн. Той се отпусна пред полетелия към гърлото му нож: острието прелетя над косата му. В мига на падането си той се претърколи и веднага се оттласна, с което избегна двойно промушване.
Подир отскачането си Стражителя приклекна отново и погледна елфа с уважение. Той по нищо не отстъпваше на Привидението. Единствената надежда на Хаерн се криеше в нападението, във вероятността противникът му да сгреши първи.
За момент елфът също остана неподвижен, също в привидна преценка.
Този път Хаерн се хвърли в атака, напрегнал уменията си. Той бе престанал да мисли; оставяше всичко на придобитите от обучението рефлекси. Остави мечовете си да се стрелват сами.
Елфът отвърна на първите три удара. Всеки път Стражителя се извръщаше настрани, избягвайки смъртоносните остриета. Единият от мечовете му разсече, а другият полетя в намушкване, макар че в същия момент нож прелиташе на два пръста от бузата му. Противникът успя да отрази пробождащия удар, но не бе достатъчно бърз, за да се предпази и от другия меч. Върхът на острието потъна в рамото му. Въпреки това той се извъртя, за да запази раната плитка.
Елфът направи крачка назад, а Хаерн остана на място, борещ се да овладее дишането си. Налагането на това темпо изискваше огромни усилия от негова страна, а битката далеч не бе приключила. Непознатият елф дори не изглеждаше задъхан. Ако не беше кръвта, стичаща се по гърдите му, нищо не би загатвало участието му в дуела.
— Удивително постижение като за човек — каза елфът.
— Кой си ти? — попита Хаерн. И се подразни от напрегнатото звучене на гласа си.
— Заслужаваш да научиш името ми. Аз съм Диредон и съм изпратен да те убия.
Преди Стражителя да е успял да отговори, елфът отново атакува. Хаерн потисна първоначалния си инстинкт за оттегляне и на свой ред скочи, за да посрещне нападението. Сред танца на оръжията си двамата непрекъснато се изместваха в нежелание да предоставят предимство на противника си. Диредон не допускаше пролуки в защитата си — само фалшиви, по които Хаерн нямаше намерение да се подвежда.
Последният чувстваше пот да се стича по челото му. Светът около него бе ограничил обхвата си до противника насреща му и тъмната уличка. Ако боят продължеше така, Хаерн щеше да изгуби. Вече кървеше от няколко плитки рани.
И въпреки това нямаше намерение да се предава.
Най-сетне елфът допусна грешка. Хаерн избегна поредния удар на косъм и скочи. Тялото му се изви във въздуха; коляното му блъсна брадичката на елфа и отметна главата му назад.
Замаян, Диредон се оттегли, издигнал ножове в удивен жест на защита. Но Хаерн нямаше намерение да продължава атаката си.
Наместо това той побягна. Преднината щеше да се окаже достатъчна, за да позволи укриването му. Нощите, през които бе издирвал Привидението, му бяха предоставили отлична представа за разположението на града — определено по-добра от представата на промъкнал се неотдавна елф. Хаерн лъкатушеше сред уличките, пробягваше по покривите и оплиташе дирята си, правейки я невъзможна за проследяване. Най-сетне преценил, че се е отдалечил достатъчно, Стражителя се оттегли край една пивница близо до пристанището и се просна край стената й, зад три бъчви. Там дълго лежа неподвижно, за да си поеме дъх.