— Първо Привидението, сега и ти — каза той, припомнил си удивителната бързина на Диредон. — Защо целият свят ме мрази, Ашур?
Богът не му отговори. Оставаше единствено фактът, че двама противници, и двамата по-опитни от всички, срещу които Хаерн се бе изправял до този момент, го преследваха, без да предоставят причина.
След като си отдъхна, Стражителя се върна в стаичката, която двамата със Зуса бяха наели. В момента не бе в състояние да се изправи срещу Привидението; не му се мислеше какво би станало, ако се натъкнеше на Диредон отново.
Превързал раните си, той се отпусна върху сламеника и затвори очи. Надяваше се, че Зуса се справя по-добре.
— Определете три смени — нареждаше Торгар. Край него Мадлин стискаше бебето и гледаше как наемниците заемат позиции из двора и върху стената. Неколцина от тях бяха ранени, а всички изглеждаха уморени, но никой не се оплакваше. Дори Торгар се бе сдобил с прясна рана върху и без това грозното си лице, но това не изглеждаше да го притеснява.
— Нали няма да успеят да проникнат? — попита тя. Подчинените на Торгар се разпръскваха, за да разделят хората си на смени. Едрият мъж сви рамене и й направи знак да се прибере обратно вътре.
— Не виждам как. Не и с всички тези войници, които охраняват портата. Довери ми се.
— Както ти се доверих да се справиш с Търговските лордове?
Торгар издаде звук, много приличащ на ръмжене, и положи ръка върху рамото й.
— Прибери се.
В друг случай тя би възразила, но сега се подчини заради бебето. За нейна изненада Торгар последва оттеглянето й. Зад него вратата се затръшна.
— Вземи детето — обърна се той към дойката, която стоеше във фоайето. Младата жена го погледна колебливо.
Мадлин й подаде бебето и го помилва по главата.
— Доведи телохранителите ми — прошепна й тя.
— Трябва да поговорим — рече наемникът. — Тук или някъде на спокойствие. Нямам претенции къде.
— Мога ли да попитам за какво става въпрос? Какво е толкова важно, че ти дава основания да ми нареждаш?
Торгар се усмихна широко и с подигравателен тон заяви.
— Привидението. И смъртта на Лори.
Нужни й бяха отчаяни усилия, за да не реагира.
— Да отидем в кабинета на съпруга ми. Върви.
— Дамите с предимство — настоя Торгар.
Скована от напрежение, Мадлин се отправи към въпросната стая. Не спираше да си повтаря, че няма как той да е узнал истината и да я докаже. Но пък тази усмивка…
Когато влезе в кабинета, тя се облегна на стената и скръсти ръце. Торгар влезе небрежно, отпуснал ръка върху дръжката на меча си. Той затвори вратата с крак. Трясъкът накара сърцето на вдовицата да подскочи.
— Не зная какво си мислиш, но те уверявам…
— Мълчи — каза Торгар. Тя се подчини, което само по себе си бе достатъчно, за да я разтревожи. Наемникът крачеше пред нея, допрял потупващ пръст до устните си. И не спираше да я наблюдава.
— Каза, че искаш да поговорим. — Мадлин се овладя. — Слушам те.
— Не спирам да си мисля за случилото се онази нощ — каза Торгар. Той спря да се разхожда и се облегна върху вратата, за да напомни липсата на изход. — Убиецът е добър и умее да се прикрива, не се съмнявам. Заслужава прозвището си. Аз самият съм се сражавал с него и зная на какво е способен. Но да се промъкне в спалнята незабелязан, без да убие и едничък пазач? Това ми се струва непостижимо дори и за човек като него.
— Нямам представа как е влязъл, Торгар. Събуди ме прилепена върху устата ми ръка. Лори лежеше мъртъв до мен. Може би през прозореца?
— Строшаването на стъклото привлече вниманието ни, Мадлин. Няма как да го строши два пъти. Трябва да е влязъл през вратата и да е излязъл през прозореца. Поне така трябва. Но аз огледах прозореца и формата на счупването ми се стори чудата. Разбира се, аз не съм от най-умните, но после видях още нещо, което никак не ми хареса.
Той пристъпи по-близо. Мадлин опита да се отдръпне, но ръката му й попречи. Наемникът се извисяваше над нея, усмихнат. Но в очите му блестеше ярост.
— Видях кръв в умивалника ти.