— Ще те убия, ако не я пуснеш. Това не са преговори.
Надвисналото над лагера напрежение бе почти осезаемо. Зуса се бе промъкнала по съвършен начин и планът й бе отличен, но изглеждаше, че Лариса няма намерение да сътрудничи.
— Не съм сама — високо изрече Зуса. Със свободната си ръка тя придърпа принцесата към себе си. — При първото грешно движение Лариса умира, а вие ще се изправите срещу Стражителя.
— Ще страдаш много — каза принцесата. — Аз не съм заложница. Пусни ме или Алиса ще умре.
Безликата погледна към елфа, който държеше Алиса, и му заговори:
— Ако Алиса умре, аз губя работодателката си. Ако Лариса умре, ти губиш принцесата си. Кой ли от двама ни ще страда повече?
— Не я слушайте — настояваше принцесата. — Достатъчно отстъпвахме пред изнудването им.
Алиса можеше да усети, че елфът се колебае. Той дърпаше косата й още по-силно, но бе отслабил натиска зад меча си. Зуса огледа лагера. Елфите имаха значително числено превъзходство. Заплахата над живота на принцесата не им позволяваше да нападнат, но и не бе спечелила свободата на Алиса. Заплахата с Хаерн също не се бе оказала ефективна.
Някакъв далечен вик накара Алиса да трепне, разранявайки гърлото си. Искаше й се да се обърне, но не можеше. Можа да чуе свличането на тяло и последвалите Хаернови думи:
— Той се канеше да запрати стрела — обясни Стражителя. — Глупаво решение.
И двете страни бяха склонни да се сражават, но нито една от тях не бе склонна да рискува живота на заложницата си. Алиса се опитваше да измисли решение, но не можеше. Искаше й се да избяга, но не виждаше начин. Не очакваше, че ще избяга жива.
— Лариса!
Този глас й бе познат. Посланикът нахлу в лагера, побеснял. Той изкрещя нещо, а подир това започна да ги мъмри. Лариса започна да отвръща, но Гревен не я доизслуша, а се обърна към Алиса и се поклони.
— Простете ни ужасното недоразумение — каза той. — Уверявам ви, че тези елфи по никакъв начин не представляват Келасар.
— Някак ми е трудно да повярвам това — рече Зуса.
— Ако искаш да останеш жива, трябва да повярваш. Те няма да те наранят, но трябва да освободиш принцесата ни.
Алиса погледна към Зуса, която сви рамене. Зеленоокият елф понечи да възрази, с което си навлече крясък от страна на посланика. Последният отново се поклони.
— Доверете ми се, Алиса. Това е единственият начин.
Лейди Гемкрофт се молеше, че е взела правилното решение, докато нареждаше на Зуса да отстъпи. Принцесата бързо се отдалечи и рухна в прегръдките на друг елф. От превръзката й бе започнала да се процежда кръв. След няколко тихи, но авторитетни думи от страна на Гревен, насочени към елфа до Алиса, притиснатият до гърлото й меч изчезна, заедно с опъна на косата й. Посланикът й помогна да се изправи.
— Елате с мен — каза той, поглеждайки към Хаерн и Зуса. — Не се притеснявайте, никой няма да ни последва.
Последните думи очевидно бяха насочени към принцесата, която остро го изгледа в отговор.
Зуса започна да крачи редом до Алиса, хванала ръката й.
— Радвам се да видя, че си добре — каза безликата.
Другата жена се усмихна.
— Аз също.
Хаерн вървеше от другата й страна, поизвърнал глава, за да наблюдава лагера.
— Това беше неочаквано лесно — промърмори той.
— Прав си — каза Гревен. Елфът ги водеше към главния път, отвеждащ до Ейнджълпорт. — Единствено моето присъствие ви пази. Останалите няма да се откажат да ви преследват.
— Как така думата ви натежа над тази на принцесата? — попита Алиса.
— Защото й бе наредено да се завърне в Келасар и да предостави на мен преговорите. Ако с неподчинението си тя бе предизвикала война, рискуваше да си навлече прогонване при евентуално недоволство.
— А би ли изникнало недоволство?
Гревен се извъртя невероятно бързо.
— Няма да ви лъжа, с тази постъпка изложих репутацията си на голям риск. Възгледите ми са достатъчно добре известни на нашите благородници и също тъй непопулярни. Мнозина смятат, че вашата смърт би предотвратила война, и изпитват съмнения към верността ми. Край мен не ви заплашва нищо, но в мига, в който ви оставя, те ще се отправят да дирят справедливост, знаейки, че с нищо не бих могъл да ги накажа.