Сега Привидението се усмихваше леко снизходително.
— Дребни хора, дребни идеи. Не искам да сваляте Инграм, а да го спасите.
Стърлинг сбърчи чело, а Уорик замислено наклони глава.
— Как така? — попита възрастният мъж.
Гостът им скочи от масата и се отправи към една от стените, украсена с картина на пристанището. Пространството край кейовете бе изпълнено с красиви кораби, които гъмжаха от моряци.
— Тази нощ елфите ще подемат масирана атака над града — поде той, разглеждащ картината. — Не се тревожете за стените, елфите вече са вътре. Те ще убият всички в дома на Инграм и в тъмниците му. Ще се отправят и към вас. Това е техният последен опит, надеждата да спечелят войната преди да е започнала.
Уорик се облегна назад в креслото си, събрал пръсти пред брадичката си. Мисълта му започваше да се раздвижва.
— Защо се обръщаш към нас? — попита Стърлинг и погледна към другите, за да прецени мнението им. — И защо да помагаме на Инграм?
— Моите дела не ви касаят — отвърна Привидението. — А се обръщам към вас, защото елфите не бива да спечелят. Съберете хората си. Пригответе се за битка! Нека елфите се натъкнат на засада, наместо на тлъсти търговци и безпомощни слуги. В противен случай…
Той извади нещо от джоба си, потри пръсти и докосна картината. Платнището бе обхванато от огън, който се разпростря мълниеносно. От красивите кораби остана единствено пепел.
Привидението отново се обърна към домакините си. Червеникавият проблясък зад гърба му придаваше на усмивката му демонични черти.
— Дайте им отпор. Убийте ги. Или гледайте как богатствата ви се превръщат в пепел.
— Благодаря ти за предупреждението. — Уорик бавно се изправи. — Думите ти ни предоставиха много неща, над които да разсъждаваме и обсъждаме.
Гостът се поклони доземи.
— Старая се да помагам. — Той отново се усмихна към Флинт и се отправи към вратата. Но на прага се обърна отново. — Ако решите да съдействате, подготвил съм ви подарък. Сигурен съм, че той ще ви хареса. Давам ви един час за размисъл; подир това ще се върна, за да чуя отговора ви.
С тези думи той напусна залата. Макар нито веднъж да не бе посягал към меча си, присъствието му бе изпълвало помещението с обтегнатост. Едва сега Стърлинг се върна на стола си. Останалите си разменяха погледи, но мълчаха.
— Ще му се доверим ли? — попита накрая Стърлинг.
— Той е убил прекалено много. — Дурго поклати глава. — И не би се поколебал да излъже.
— Мисля, че казва истината — рече Уорик.
Стърлинг кимна. Макар и раздразнен, той също смяташе така:
— Елфите знаят за настоятелното ни желание да получим част от земите им. Когато приключат с Инграм, ще дойдат да се разправят и с нас. Може би трябва да се подготвим и да последваме съвета на Привидението?
Сбръчканото лице на Уорик се раздвижи в усмивка. Събеседниците му забелязаха блясъчето в очите му. То бе породено от удоволствието, че му предстои да манипулира човек, който се бе смятал за недосегаем.
— Да последваме съвета му? — повтори Сън и поклати глава. — Не, не съвсем.
Брадата на Дарил бе покрита с бирена пяна. В момента той не бе в настроение за разговори и това личеше по погледа му. При други обстоятелства би отвел на кораба си две-три от навъртащите се наоколо жени.
При рязкото си посягане той събори халбата си. И още повече се раздразни при осъзнаването, че на масата му се е настанил неканен гост.
— Какво искаш? — тросна се капитанът.
— Трезвен събеседник — отвърна Стърлинг и се навъси. — Но явно искам прекалено много.
Дарил го напсува в отговор и махна на една от брантиите да му донесе нова чаша. Погледът на Блекуотър не позволи на девойката да се приближи, оставяйки капитана на сухо.
— Трябва да поговорим — каза Стърлинг. — Бих предпочел да насочиш вниманието си към мен, а не към халбата.
— Доколкото зная, ти не си ми никакъв — каза Дарил. — Работех за брат ти. Как е той, впрочем? А, да. Мъртъв. Мизерник. Дали пък не ми е завещал нещо, някой кораб например? Не, разбира се. Нямам нито злато, нито екипаж, защото той искаше да останем тук да се сражаваме, наместо да разнасяме товар, каквато ни е работата.
— Голяма част от наследството на Улрих принадлежи на мен. — Стърлинг Блекуотър се облегна назад. — Това означава, че бих могъл да ти върна Гарванова сянка, ако преценя, че решението е добро.