Съзнанието на Дарил беше замъглено от алкохол, но и в това си състояние той успя да осмисли чутото. Той се поразмърда и реши да се държи малко по-учтиво.
— Плавам от деветгодишен — поде той и се опита да обърше брадата си: безнадеждна задача. — Познавам си екипажа, кораба и всички подли номерца, които морето има навика да погажда. По-добър капитан няма да намериш.
От усмивката на Стърлинг капеше снизхождение. Дарил се постара да не показва, че е забелязал.
— Не се притеснявай, Гарванова сянка е твоя — рече Стърлинг. — Но преди това искам да направиш нещо за мен. Брат ми ти имаше доверие. Ти никога не си го предавал. Надявам се, че аз също ще мога да разчитам на теб.
— Устните ми винаги си остават запечатани — рече капитанът. — Дори на курвите не казвам нищо. Много неща прощавам, но не и нарушаването на дадената дума. Трябва ли ти нещо, изпълнявам го.
Стърлинг се почеса по врата и го огледа. Подир това махна на едно от момичетата. Когато към разговора се присъединиха две пенести халби, Дарил се усмихна широко.
— Какво ти трябва? — попита той, вземащ една от чашите. — За някакъв специален товар ли иде реч? Съобщение? Тяло, което трябва да изчезне?
Стърлинг се усмихна.
— Човек, когото трябва да убиеш.
Инграм не спираше да крачи и да си мърмори.
— Къде се е дянал проклетият елф?
— Възможно е изобщо да не се появи — каза Йор. До креслото му се намираше купа с череши, от които той непрекъснато похапваше и оставяше костилките направо върху полираната дъбова масичка.
— Невъзможно! Той е техен посланик. Негови сънародници са проникнали в тъмницата ми и са убили пазачите ми. Гревен трябва да се намира тук, на колене, готов да нашепва извинения в задника ми от зори до здрач.
Едгар се бе облегнал на стената, скръстил ръце.
— Ако не се появи, това може да означава, че елфите са избрали война.
Инграм за пореден път погледна към вратата. Търпението му ставаше все по-обтегнато.
— Не биха. Все още е рано.
Едгар се задоволи да свие рамене. Йор продължаваше да яде, а Инграм не устоя на натиска и се зае да си забърква коктейл, в който преобладаваше алкохолът. По време на половината изпиване един от слугите му плахо надникна.
— Елфическият посланик Гревен моли да го приемете.
— Крайно време беше. Води го.
Няколко мига по-късно през вратата пристъпи самият посланик, изненадващо неугледен. Робата му бе намачкана, косата — разрошена. Той се поклони ниско. Заради вида му непогрешимата усмивка губеше част от блясъка си.
— Приветствам ви, господа — каза той. — Иска ми се да бях доведен от по-приятни обстоятелства.
— Не се съмнявам — каза лорд Мърбанд. Йор се изправи и избута купата. — Нямам време за глупости. Да говорим по същество. С какво ще обясните фактът, че елфи са прескочили оградата ми, убили са мои войници и са отвлекли един от затворниците ми?
Гревен въздъхна и събра ръце зад гърба си.
— Сред сънародниците ми съществува малка фракция, която не е доволна от начина, по който протичат преговорите. И трябва да призная, че не мога да виня принадлежащите към нея. Те собственоръчно се нагърбили да изправят Алиса на съд.
— Признавате? — смаяно изрече Йор.
— Не признавам нищо, само представям истината. Тяхната постъпка не е извършена от името на всички елфи, нито е знакова за настроенията, преобладаващи в Келасар. Уверявам ви, че аз съм не по-малко възмутен.
— Сигурно. — Едгар прокара ръка през къдрите си. — Знае ли се кои са въпросните елфи? Ще ни ги предадете ли?
Посланикът се размърда неспокойно.
— Те бяха изпратени обратно към горите ни, където ще понесат полагащите се последици.
Едгар открито се изсмя. Инграм се присъедини към израза на презрение.
— О, разбира се — рече лорд Мърбанд. — Изпращате убийците на стражите ми в Келасар, за да отговарят пред вашия съд, а същевременно се възмущавате от желанието ни Алиса да бъде изправена пред собственото ни правосъдие. Зная, че елфите ни смятат за несъвършени, и съм склонен да се съглася: ние никога не бихме могли да овладеем подобно лицемерие.
Върху лицето на Гревен бе изникнало смущение.
— Разбирам ви, но ви уверявам, че се старая да правя най-доброто, което би могло да бъде постигнато в тези обстоятелства. Заради случилото се с придружителите на Лариса ситуацията сред сънародниците ни е обтегната.