Тримата посетители седнаха около малката маса в средата на стаята — четвъртият стол остана за Мелър. Арнолд отвори куфарчето си и извади папка. Взе от нея удостоверение за прехвърляне на акции и договор от три страници и за пореден път провери внимателно съдържанието му, преди да го остави на масата. Ако всичко минеше по план, след час щяха да напуснат затвора с два подписа на последния ред.
Себ непрекъснато се взираше в часовника на стената — щяха да им отпуснат само един час да сключат сделката и да подпишат всички необходими документи. Щом стрелката стигна дванайсет, в стаята влезе мъж със зелена папийонка, риза на райета и сако от туид. Арнолд незабавно стана.
— Добър ден, господин началник.
— Добър ден, мистър Хардкасъл. Със съжаление трябва да ви уведомя, че срещата няма да може да се състои.
— Защо? — възкликна Себ и скочи на крака.
— Когато главният надзирател на блока отключил килията на Мелър в шест сутринта, намерил леглото му преобърнато, а него обесен на усукания чаршаф.
Себ се срути на стола.
Началникът изчака секунда да осмислят чутото и добави прозаично:
— За съжаление самоубийствата в Белмарш не са рядкост.
Когато Вирджиния прочете кратката новина за самоубийството на Мелър на единайсета страница на "Ивнинг Стандарт", първата ѝ мисъл бе, че източникът ѝ на доходи е пресъхнал.
Но после я споходи втора мисъл.
17
— Напоследък толкова рядко се случва цялото семейство да се събере за уикенда — каза Ема, докато влизаха в салона след вечеря.
— И всички знаем кой е виновникът — каза Себастиан. — Дано поне работата още да ти харесва.
— Харесва не е точната дума. Но не минава и ден, без да си помисля каква късметлийка съм и как една случайна среща с Маргарет Тачър промени целия ми живот.
— Какво е да работиш за министър-председателя? — попита Саманта, докато си наливаше кафе.
— Честно казано, не я виждам особено често, но когато се случва, тя като че ли знае точно какво съм намислила.
— И какво си намислила? — попита Себ и седна на канапето до жена си.
— Законопроектът за здравеопазването ще бъде прехвърлен от Камарата на общините в Камарата на лордовете. Моя работа ще бъде да го представя параграф по параграф, преди да го върнем на Камарата на общините с надеждата, че опозицията няма да има прекалено много поправки.
— Това няма да е лесно, докато Джайлс се опитва да те препъне на всяка крачка — каза Грейс. — Макар че очаквам, че ще го биеш в подробностите.
— Може би, но той си остава един от най-добрите опоненти в двете камари, въпреки че го пратиха на задните редове.
— Изгубил ли е всякаква надежда да влезе в кабинета в сянка? — попита Саманта.
— Мисля, че отговорът трябва да е да, защото Майкъл Фут няма как да е останал доволен от духовитите му коментари след инцидента с работническата куртка.
— Да отидеш по работническа куртка на Кенотафа в Паметната неделя[2] показва известна липса на политически усет — подметна Себ.
— Жалко, че Джайлс не успя да си задържи устата затворена по темата — каза Грейс, докато Ема ѝ подаваше чашка кафе.
— Загубата на първия ред е в наша полза — каза Себ. — Откакто се върна в борда на "Фартингс", Джайлс отвори врати, за които досега нямахме ключове.
— Влизането в борда на банка от Сити е още едно нещо, което не го прави популярен в очите на Майкъл Фут — каза Ема. — Така че едва ли ще то видим отново на първия ред, докато Лейбъристката партия не си избере нов лидер.
— А може би дори и тогава — каза Себ. — Боя се, че следващото поколение може да възприеме Джайлс като динозавър и също като Троцки да го прати в кошчето на историята.
— Не можеш да хвърлиш динозавър в кошче — каза Хари от креслото в ъгъла, на което никой друг не би и помислил да седне.
Семейството избухна в смях.
— Стига политика — каза Ема и се обърна към Саманта. — Искам да знам какво прави Джесика и защо не дойде тук за уикенда.
— Мисля, че си има приятел — каза Сам.
— Не е ли още малка? — обади се Хари.
— На двайсети става на шестнайсет — напомни Себ на баща си.
— Виждали ли сте го? — попита Ема.
— Не. Всъщност не би трябвало дори да знаем за него — каза Сам. — Но завчера оправях стаята ѝ и нямаше как да не видя рисунка на красив младеж на стената до леглото, където преди имаше плакат на, Дюран Дюран".