— Желаете ли такси, мис? — учтиво попита портиерът. Очевидно не беше изненадан да види оскъдно облечена млада жена да се появява в лобито в три сутринта.
— Не, благодаря — отвърна Джесика и хвърли един последен поглед на ферарито, преди да събуе високите си обувки и да поеме по дългия път до малката си квартира.
26
Никой не беше по-изненадан от Джесика, когато Пауло я покани на втора среща. Беше приела, че той ще се отдръпне, но после си спомни колежката, която твърдеше, че била спала няколко пъти с него, преди той да я изостави.
Сподели с Клеър, че ѝ харесва да се вози във ферари, да вечеря в "Анабел", да дегустира най-добрите марки шампанско и дори призна на приятелката си, че доста се е наслаждавала на компанията на Пауло и че му е благодарна, че е решил нейния virgo intacta[4] проблем, макар и да не е зашеметена от изживяването.
— После става по-добре — увери я Клеър. — И да го кажем направо, не всички сме черпени от бразилски бог, преди да изгубим девствеността си. Сигурна съм, че помниш моя опит зад училищния павилион с Брайън, втория вратар на отбора по крикет от единайсети клас? Може и да беше приятно, ако си беше свалил подплънките.
Единственото, което бе различно втория път, беше нощният клуб. "Анабел" се смени с "Трамп" и Джесика се почувства много по-спокойна сред по-младо множество. С Пауло се прибраха в апартамента му към два след полунощ и този път тя не си тръгна в мига, в който той заспа.
На сутринта се събуди, защото Пауло целуваше гърдите ѝ и продължи да я държи в обятията си много след като се любиха, Когато видя часовника на нощното шкафче, тя извика: "Олеле!", скочи от леглото и взе горещ душ. Пауло очевидно не вярваше в закуските, така че Джесика го целуна и го остави в леглото. По време на урока по натюрморт не беше в състояние да се съсредоточи, умът ѝ непрекъснато се връщаше към Пауло. Дали не се влюбваше?
Когато се вгледа в нарисуваната купа портокали, професор Хауард се намръщи и дори провери дали това наистина е мястото на Джесика. Макар че рисунката ѝ си оставаше по-добра от тези на колегите ѝ, преподавателят продължаваше да се мръщи.
През седмицата Джесика посети още три нощни клуба, в които Пауло всеки път биваше посрещан като редовен клиент. През следващите няколко седмици започна да се пристрастява към любимата му марка цигари, които май не идваха от пакет, и да се наслаждава на брендито "Александърс", което винаги се появяваше секунди след като изпиваха втората си бутилка вино.
През следващите месеци Джесика започна да закъснява все повече и повече в "Слейд", като понякога пропускаше упражнения и лекции, а после и цели дни. Не забелязваше, че се отдалечава от стария си свят и става част от света на Пауло.
Първото писмо, което пристигна към края на семестъра, трябваше да ѝ послужи като сигнал за тревога, но Пауло я убеди да не му обръща внимание.
— Аз получих три такива през първия си семестър — каза той. — След това просто престанаха да ги пращат.
Джесика реши, че след като му омръзне (боеше се, че това ще стане скоро, тъй като вече бе надхвърлила установения брой срещи), ще се върне в реалния свят, макар че започваше да се пита дали това вече ще е възможно. Едва не се случи, след като не заспа по време на една лекция по английски акварел. Когато се събуди, другите студенти вече напускаха аудиторията. Джесика реши вместо да се връща в квартирата си, да отиде направо в апартамента на Пауло.
Взе автобус до Найтсбридж и мина тичешком разстоянието до Ланселот Плейс. Портиерът отвори вратата с едната си ръка и отдаде чест с другата, докато тя влизаше в асансьора. Когато стигна четвъртия етаж, тя почука леко на вратата на Пауло. Отвори ѝ бразилската му прислужница. Имаше вид, сякаш се кани да каже нещо, но Джесика мина покрай нея и продължи към спалнята. Започна да сваля дрехите си — хвърляше ги на пода след себе си, — но когато влезе в стаята, се закова на място. Пауло беше в леглото и пушеше хашиш с Аврил Пъркинс.
Джесика знаеше, че това е моментът, когато трябва да се обърне, да излезе и никога да не поглежда назад, но вместо това откри, че бавно върви към тях. Пауло се усмихна, когато тя изпълзя в леглото. Избута Аврил настрани, прегърна Джесика и свали единствената дреха, която още беше върху нея.
Следващото писмо от "Слейд" беше подписано от директора и в него имаше думите "второ предупреждение", при това подчертани.
Мистър Найт посочваше, че е пропуснала последните си шест упражнения по рисуване и повече от месец е отсъствала от лекции. Ако това продължало, пишеше той, бордът трябвало да помисли дали да не прекрати стипендията ѝ. Когато Пауло подпали писмото, Джесика избухна в смях.