— Навярно ще се забавим. Ще се оправиш ли?
Тя кимна, ала прехапа долната си устна. За момент се уплаших, че ще му увисне на шията и ще го помоли да остане.
— До по-късно — рече й с обич той и я целуна по челото.
А аз тъкмо бях повярвала, че харесвам Кристина!
Последвах го към колата, пухтейки високо.
— Какво ти става?
Поклатих глава и извъртях очи.
— Сгреших ли в нещо?
Дани вдигна рамене. Явно не разбираше нищо.
Да, разругах се вътрешно аз. Ти не само капризничиш, ами и имаш нахалството да целуваш пред мен друго момиче, което на всичкото отгоре живее в дома ти!
Скръстих ръце и задъвках устни отвътре, докато се разкървавиха. Дани ме гледа известно време.
— Ти ревнуваш — установи накрая той.
Вътрешно размахах моята табела „Кандидатът има сто точки“. Недоволно сведох поглед към пода.
— Как да ти го обясня — подхвана той колебливо. — Кристина ми е като сестра. Много сме близки, ала по друг начин, не както ти се опасяваш. Между нас няма еротика. Не бих я докоснал дори да беше последната жена на земята.
Точно както не докосва и теб!
Дани въздъхна тихо, пристъпи към мен и повдигна брадичката ми — правеше го винаги когато искаше да ми каже нещо наистина важно.
— Ще се наложи да ми се довериш — пошепна той. — Един ден ще разбереш. Тогава ще се смееш на ревността си, повярвай ми!
Целуна ме по устата и се качи в колата.
— Днес изобщо не се съсредоточава — изруга Йорг и ми хвърли обвинителен поглед, сякаш за всичко бях виновна аз. Навярно беше прав.
Веднага харесах Йорг. В средата на четирийсетте, с две големи дъщери, абсолютният тип на баща приятел. Меките светлокафяви очи моментално ти вдъхваха чувството, че можеш да му се довериш безусловно.
Противникът на Дани беше млад руснак, половин глава по-висок и очевидно го превъзхождаше по сила. Да, на Дани му липсваше физическа сила, ала той я компенсираше с издръжливост и бързина. Треньорът му обаче изобщо не изглеждаше доволен. През почивката излезе на ринга, лъхтейки от гняв, и го издърпа настрана.
— Ох, ох, Доган здраво се е вкиснал — отбеляза Йорг. — Дани ще получи солидна порция конско.
Двамата с Йорг също слязохме към ринга. Дани се бе облегнал на стената и дишаше тежко. Носеше екипа на своя клуб, на ръцете и краката — червени бандажи.
Доган се разхождаше напред-назад. Напомни ми за червения бик от „Последния еднорог“[11].
— Какви ги вършиш, Дани? — ругаеше Доган. — Къде си мислиш, че се намираш? Да не сме на момичешки балет?
Дани направи физиономия и треньорът започна да анализира двубоя.
— Оня тип е по-силен от теб. По отношение на физическата сила ти си на километри под него!
— Ах! — изненада се преувеличено Дани. — Сериозно ли? Ще се учудиш, но вече го забелязах.
— Наистина се учудвам да те видя толкова заспал. Как само се мотаеш! Щом знаеш, че е по-силен, защо през цялото време го боксираш? Ти не можеш да се боксираш. Откажи се, чуваш ли!
Дани кимна разбиращо.
— И после това глупаво подскачане! Какво целиш с него? Нима искаш онзи да заспи от скука? Това ли е целта ти?
— Би било чудесно — отговори Дани.
Доган го ощипа по рамото.
— Престани да се хилиш! Стегни се и използвай проклетите си крака. Ритай, не боксирай!
— Добре, разбрах.
— Тогава действай, по дяволите! Имаше три превъзходни възможности за страничен удар! Три! Колко от тях забеляза, а?
— Нито една.
— Точно така. Там е проблемът. Защо не ги забеляза?
Дани вдигна рамене.
— Забравих.
— Ако забравиш още веднъж, аз ще се забравя и ще ти хвърля нещо по главата. — Доган отчаяно поклати глава. — Преди малко имаше възможност за удар със скок и я пропиля тотално. Кого всъщност искаш да впечатлиш? Десетгодишната ми дъщеря го може по-добре. Кое е най-важното при отскок-кик?
— Кик в най-високата точка на летене — издекламира послушно Дани.
— Точно така. Защо тогава направи кик едва малко преди приземяването?
Съдията на ринга излезе отново в средата. Доган отново удари Дани в ребрата. Доста грубо.
— Хайде, момче, овладей се. Престори се, че се готвиш за десен нисък удар и направи ляв удар с въртене в слепоочието.
— Ъхъ — изръмжа Дани. — Спокойно. Нали има още един рунд.
Съдията на ринга прогони треньорите от тепиха. Върнахме се на местата си. Доган ни последва. Усмихна ми се приветливо.
— Здрасти, аз съм Доган. Не се притеснявай, всъщност ние с Дани много се обичаме.
— Аз съм Джесика. — Подадох му ръка. — Отдавна ли си негов треньор?
11
Анимационен филм от 1982 г., международна фентъзи продукция по романа на американския писател Питър Сойер Бийгъл. — Бел. прев.