Младата жена прибра материалите в чантата си. За момент се възцари мълчание.
— Първо ще ви разкажа за болестта. Ако вече знаете нещо или не разбирате, просто ме прекъснете.
Ерика с мъка потисна една въздишка. Такива клиенти й бяха любимите. Идваха, без да знаят какво всъщност искат, и се налагаше тя да им разказва надълго и нашироко. Сигурно ще закъснее.
— Между първото инфектиране с ХИВ и смъртта от СПИН болестта преминава през четири фази. Заболяването започва с ХИВ-инфекция и остра фаза, през която заразата за първи път се проявява при засегнатия. След инфектирането с ХИВ минават седмици, през които засегнатият няма оплаквания, после идва острата фаза. Тя често се бърка с грип, понеже симптомите са много подобни. Понякога обаче острата фаза също протича без каквито и да било оплаквания. Чести симптоми на тази фаза са висока температура, съпътствана от умора, нежелание за работа и усещане за болест. Те са характерни и за грипа. Докато вирусите се размножават в кръвта, броят на имунните клетки в организма намалява. Щом симптомите отшумят, стойностите на телесните имунни клетки бавно се покачват отново — същевременно обаче вирусите продължават да се размножават и въвеждат латентната фаза.
Ерика млъкна и погледна двамата насреща си. Джесика слушаше с интерес, докато Дениъл май скучаеше. Почти надявайки се да я прекъснат, тя продължи:
— През латентната фаза вирусът се размножава в тялото много бавно. Латентната фаза протича без симптоми, много често засегнатият не знае за инфекцията. Статистически продължителността на тази фаза е максимум десет години, има обаче и изключения. Някои пациенти остават много дълго ХИВ-позитивни, без да се стигне до СПИН, при други болестта избухва само няколко месеца след инфекцията.
— Момент — обади се Джесика. Ерика забеляза лъч надежда в очите й. — Казахте, че някои пациенти са позитивни, без да се стигне до СПИН. Значи е възможно болестта никога да не се прояви?
Ерика потисна поредната въздишка. Точно в този момент най-често изпитваше истинско съчувствие към клиентите си. Това беше моментът, когато се налагаше да разруши надеждата им.
— Не, няма такава възможност. Поне засега. Медицината работи по въпроса. След време инфекцията предизвиква избухване на болестта. Не е задължително да минат точно десет години. Много рядко се случва латентната фаза да продължи по-дълго, в повечето случаи тя е значително по-кратка. Протичането на болестта не е еднакво. То зависи от пациента, от имунната му система, от физическата му кондиция. Най-ефективният медикамент, предлаган днес от медицината, се казва АЦТ[15]. Все още обаче не е добре проучен. Първоначално е бил средство срещу рак, сега го използват за удължаване на латентната фаза. Засега не се знае дали действа. За съжаление няма нещо по-добро. Пациентите се оплакват от силни странични действия, повечето не издържат дълго на лечението. Затова най-важно е времето на заразяване и продължителността на латентната фаза.
Джесика вдиша шумно и се опита да осмисли чутото. Дениъл продължаваше да си седи спокойно. Изражението му не издаваше нищо. Ерика се запита дали да не им разкаже и за производството на евкалиптови бонбони, но навярно и те нямаше да го впечатлят. Гневът й се върна. Какво си въобразяваше този младок, защо седеше така безучастен и надменен? Сигурно си мислеше, че красотата го предпазва от зараза. Ерика познаваше този тип мъже. Нагли до мозъка на костите си. С усилие успя да потисне недоволството си и за пореден път си обеща да говори с шефката за преместване на друга работа.
— Когато Т-лимфоцитите паднат под двеста, пълната клинична картина на болестта е достигната. Едва тогава говорим официално за СПИН. Това е индикаторът за предстоящото избухване на болестта. През четвъртата фаза се появяват същите симптоми като през острата фаза — продължи Ерика. — Този път обаче те не изчезват, така че фазата вече не може да се сбърка с грип. Стига се до повтарящи се инфекции. Те възникват, защото вече почти не са останали имунни клетки. Здравият човек се справя без усилие с подобни инфекции, но болният от СПИН може да умре от тях.
— Проблемът е, че не знаем точно кога се е заразил. Не е забелязал никакви симптоми. Знаем само, че е станало някъде между единайсетата и тринайсетата му година. По-вероятно когато е бил на единайсет. Има факти в полза на това предположение.
Той? Ерика се стъписа. Не бе очаквала такъв обрат. Нещо не беше наред.
Изгуби облога.
15
AZT: Ацидотиминин — първото лекарство срещу ХИВ и СПИН, прилага се от 1987 г. — Бел. прев.