— Навярно си права.
По гласа му не пролича дали го казва само за да не разруши надеждата ми, дали вярва в това, или просто го желае отчаяно.
След час седях в колата. Тъкмо стигнах до табелата, когато чух необичайно тракане. Звучеше заплашително и не посмях да изляза на шосето. Обърнах и потеглих към жилището на Дани. Нервно отворих вратата и влязох в дневната.
Дани ме погледна объркано и попита:
— Случило ли се е нещо?
— Да — изохках. — Колата ми бръмчи, сякаш ей сега ще се разпадне. Ето, покарай я малко!
Без предупреждение му хвърлих ключа. Дани го улови в последния момент с лявата ръка. Реакцията му беше невероятно бърза. Никога не се притеснявах, че мога неволно да го улуча с нещо.
Видимо без желание, той излезе бос от жилището, а аз отидох до прозореца на дневната. Кристина бе чула завръщането ми и дойде при мен.
— Защо си толкова гневна? — попита ме тя.
— Колата ми не е просто повредена — отговорих. — Онези типове са й направили нещо!
Дани направи кратка обиколка, паркира и се мушна под колата. След известно време се върна при нас.
— Е, какво има? — попитах предизвикателно, сякаш очаквах да си получа колата ремонтирана.
Той вдигна рамене.
— Не съм автомеханик, но причината е някъде в ауспуха. Няма да я караш повече. Трябва да я проверят.
— Страхотно! — Настроението ми падна под нулата. — И как ще отида утре на работа?
— Ще ти дам моята кола.
— Аха. А ти ще вървиш пеша, така ли?
— Първият ми час утре е едва в девет. Ще изляза да бягам по-рано, а после ще откарам колата ти в сервиза. — Дани откачи ключовете от колата си и ми ги тикна под носа. — И да внимаваш — предупреди ме той. — Моята кола е малко по-бърза от твоята, освен това е по-ниска. Не минавай по бордюри.
Раздразнена, грабнах ключовете от ръката му.
— Мога да шофирам — обясних поучително. — Моят бенц е със 150 конски сили. Със сигурност ще се оправя с жалкото ти БМВ!
— Само 190 конски сили плюс чип тунинг[16]. Спирачката е в средата.
— И аз те обичам!
Целунах го по бузата, излязох от жилището и отключих колата още отдалеч. Все още сърдита, паднах тежко върху кожената седалка. Наложи се да я преместя половин метър напред. Недоволно се запитах как Дани се оправя със синьото вътрешно осветление.
Поех дълбоко дъх. Миришеше на ванилия и на Дани. Настроението ми се подобри. Още с тръгването забелязах, че колата му е доста по-мощна от моята, и се почувствах несигурна. С преголяма предпазливост се добрах до дома си в адската машина.
Мама ме чакаше в коридора.
— Здравей, Джесика, ще вечеряш ли?
При всяко прибиране вкъщи в неделя вечерта чувах този въпрос. И всеки път отговарях едно и също:
— Вече хапнах при Дани.
— Обади се майката на Александър — съобщи весело мама.
— Какво иска?
— Попита какво ще правиш през лятото. Ако искаш, щели да те вземат с тях в Италия.
Преди винаги ходех на почивка с Александър и семейството му. Всяка година прекарваха по четири седмици на един и същи къмпинг в Градо.
— Ох, мамо! — въздъхнах. — Нали знаеш, че с Алекс сме разделени! Това няма да се промени. Защо да заминавам с него?
— Със сигурност ще си прекараш много добре — опита да ме убеди тя.
— Няма да ми дадат четири седмици отпуска — възразих. — Освен това навярно ще замина с Дани.
Все още не бяхме говорили как ще си прекараме отпуската.
— Не е лошо да размислиш — настоя мама.
В понеделник след работа отидох с колата в дома на Дани. Той все още не се беше прибрал и се уплаших, че проверката в сервиза е продължила твърде дълго. Дано повредата не е голяма. С Кристина приготвихме вечеря: пълнозърнести спагети със сос от сирене и сметана и салата. После почистихме основно кухнята, при което аз ругаех като нюйоркски таксиджия в пиков час.
— Трябва да направим нещо! Няма да им позволя да трошат колите ни!
— Почакай малко! Кой знае, може би нещо се е счупило — опита се да ме успокои тя.
— Един ден ще издера очите на Тара — обещах си.
Междувременно двете с Кристина бяхме ходили два пъти при бившата на Дани в лекарския кабинет. Първо й поискахме сметка, после говорихме с шефа й. Тя, естествено, отрече всичко, но въпреки това получи предупреждение, защото лекарят си спомни, че Тара е била в стаята по време на разговора му с Дани, и ни повярва.