Лизнеш ли го веднъж, знаеш какво е вкус! Кристина поклати глава. По-добре да се съсредоточи върху същественото. В момента щеше да е щастлива да се добере до петпроцентова дрога.
Облече се съвсем тихо. Действието на хероина започна да се усеща. Студът намаля, устата и очите й изсъхнаха, неприятните усещания в краката отслабнаха. Започна флашът[17] и тя се протегна доволно. Сега всичко й беше безразлично. През следващите три часа светът й щеше да е в пълен ред. Разполагаше с достатъчно време, за да обмисли как да получи следващата доза. Защото след флаша беше както преди флаша.
Прозорецът се отвори, без да скърца, и тя се прехвърли навън. Отдалечи се приведена от жилището и се затича по улицата. Успя! Беше свободна.
Сърцето й се качи в гърлото. Изведнъж я обзе еуфория. Не знаеше дали се дължи на хероина, или на успешното бягство. В момента й беше все едно.
Кристина стигна до главната улица, после обаче реши да върви по обиколни пътища, за да не падне в ръцете на Дани, ако случайно е тръгнал да я търси. Вдигаше палец при всяка минаваща кола и късметът и се усмихна сравнително скоро. Стар фолксваген голф спря точно до нея и тя се качи.
— Здрасти — рече тя. — Трябва да отида в Щутгарт. Можеш ли да ме закараш донякъде?
— Естествено, малката. Аз съм Манфред. Ти как се казваш?
— Тина — отвърна кратко тя и го измери с поглед. Вдъхна й страх. Прецени, че е към края на четирийсетте. Носеше очила с дебели рогови рамки, мазната му коса бе сресана назад върху голото теме. Ризата му беше ослепително бяла. Миришеше на цигари и й напомни за баща й. Почти всеки мъж, у когото откриваше дори най-малка прилика с онова чудовище, предизвикваше у нея тягостни чувства. Сви се на седалката.
— Какво ще правиш в Щутгарт, малката?
Гласът му прозвуча прекалено любезно. Закопня да се махне от колата му. Задухът стана непоносим. Целият хероин на света нямаше да й стигне, за да запази спокойствие в това положение. Реши да вземе такси.
Изведнъж я обзе тревога, че Дани ще забележи отсъствието й и ще отиде на мястото преди нея. С такси ще стигне по-бързо, а и ще й останат достатъчно пари за няколко пакетчета хероин. Вчера бе отишла в банката — разполагаше със собствен доход и собствена сметка, а това криеше много предимства.
— Малката? — попита отново негодникът до нея.
На челото й изби пот, от палеца й потече кръв — толкова дълбоко бе отгризнала нокътя. На няколко метра отпред видя светофар и се помоли да светне червено.
Колата още не бе спряла напълно, когато Тина отвори рязко вратата и изскочи навън. Едва повярва в късмета си, когато веднага взе такси. Каза адреса и си спечели изпълнен със съмнение поглед от шофьора, който явно познаваше района.
Беше й все едно. Това беше най-страхотното в хероина: всичко ти става безразлично.
Още преди да стигнат до целта, тя плати и слезе на метри от стария склад. Смяташе да влезе незабелязано и да си тръгне бързо. Въпреки замайването изпитваше страх. Вътре се мотаеха не само дилъри, а и сводници. Предишната нощ, когато спа там, беше поела твърде висок риск. Много бързо можеше да стане страшно. Мъжете там смятаха момичетата за играчки и ги използваха според желанията и капризите си. Веднъж вече се беше случило да я пратят на улицата, а после отказаха да я пуснат. Колко пъти още Дани щеше да успее да я измъкне? Замисли се за него и по бузите й потекоха сълзи. Твърде често му се беше налагало да се бие за нея с онези съмнителни фигури.
Днес идвам тук за последен път, Дани, обеща му мислено тя. Изразходя ли дрогата, ще спра и ще започна да водя живота, който ти желаеш за мен!
Няма да го разочарова за пореден път. Приближи се бавно до предния вход на склада. БМВ-то му беше паркирано напреки пред вратата.
Кристина въздъхна. Как е стигнал толкова бързо?
Болезнено осъзна колко изнервен е бил Дани, за да допусне такава грешка. Много добре знаеше, че халето има и заден вход, но беше сглупил и не бе скрил колата си. Това й даваше възможност да влезе незабелязано отзад, а той щеше да я чака напразно на предния вход. Не беше в характера му да прояви такова невнимание и тя съжали, че е предизвикала този хаос в ума му. За кратко се запита дали просто да не се качи при него в колата, но се отказа. Нуждаеше се от хероин. С натежало сърце се запъти към задния вход. Тъкмо зави зад ъгъла и някой я сграбчи изотзад. Две ръце я стиснаха за раменете в железни клещи и й попречиха да побегне. Моментално я обзе паника и тя се разпищя с все сила. Едната ръка освободи рамото й и затисна устата. Кристина изпита чувството, че ей сега ще се задуши.
17
След приемането хероинът попада бързо в кръвообращението. „флаш“ или „ръш“ е моментът, когато започва да се усеща действието и наркоманът изпада в еуфория. — Бел. прев.