Място на действието: Рим и околностите му.
Първо действие
Първа сцена
Рим. Пред Капитолия.
Тръбен звук. Появяват се — горе — трибуните и сенаторите. След тях влизат с барабанен бой, следвани от своите привърженици — от едната страна Сатурнин — от другата Басиан.
САТУРНИН
Патриции, с оръжие в ръка
правата ми над трона наложете!
Приятели, привърженици мои,
бранете с меч законния наследник!
Аз първият съм син на оня, който
короната на Рим носи последен —
недейте старшинството позори
и дайте ми венеца на баща ми!
БАСИАН
Приятели, привърженици мои,
поддръжници на моите права,
ако синът на Цезар, Басиан,
е бил обичан някога от Рим,
пазете Капитолия за него,
не позволявайте срамът да стигне
до трона свят — седалище и символ
на чест, въздържаност и благородство;
за чистата заслуга дайте глас
и се борете за свободен избор!
Появява се горе — с корона в ръце — Марк Андроник.
МАРК АНДРОНИК
Князе, оспорващи си власт и царство
със клики и приятели, узнайте,
че едногласно римският народ,
на който сме представители ние,
предлага, за безчислени и важни
заслуги към държавата да бъде
избран за император Тит Андроник,
известен с прякора Благочестиви.
По-честен гражданин, по-храбър воин
не знае Рим. Сенатът призова го
обратно тук след трудната война
със варварите готи, във която
той заедно със своите синове —
страшилища за нашите врази —
успя да обуздае и зажегли
това могъщо войнствено племе.
Години десет минаха, откакто
за пръв път делото на Рим той взе
в ръцете си, за да накаже с меч
надменния ни враг, пет пъти тук,
окървавен, донасяше в ковчези
чадата си от бойните полета,
и всеки път пред паметника древен
на своя род принасяше във жертва
най-знатния от пленниците готи.
Сега със чест и плячка натоварен,
добрият ни Андроник се завърна,
безстрашният ни Тит е пак сред нас!
Ний молим ви във името на оня,
когото искате да наследите,
и с правото на римския Сенат,
на който казвате, че сте покорни,
двамина да разпуснете веднага
сподвижниците си и се явите
смирени претенденти за престола,
решени да се състезават само
със силата на своите предимства!
САТУРНИН
Как бързо укротиха мисълта ми
словата на народния трибун!
БАСИАН
О, Марк Андроник, аз тъй силно вярвам
във твоята безкористност и честност,
тъй скъпи сте ми ти и твойте близки,
и брат ти Тит, и неговите храбри,
чудесни синове, и дъщеря му
Лавиния, на чийто чар съм пленник,
че своите приятели отпращам
и делото си слагам на везната,
държана от Съдба и от Народ.
Привържениците на Басиан излизат.
САТУРНИН
Привърженици мои, тъй усърдно
законното ми право защитили,
със благодарност ви освобождавам
и себе си оставям да завися
от обичта на моята страна.
Привържениците на Сатурнин излизат.
Тъй както аз пред тебе съм склонен,
ти благосклонен, Рим, бъди към мен!…
Пуснете ме! Вратите разтворете!
БАСИАН
И мен — смирен съперник — приемете!
Тръбен звук. Двамата се изкачват в Сената. Влиза капитан.
КАПИТАНЪТ
Път, римляни! Великият Андроник,
безстрашният защитник на доброто,
върховният военачалник римски,
се връща във триумф оттам, където
със меч ярем издяла несломим
за всички неприятели на Рим!
Тръбен звук. Барабанен бой. Влизат един след друг: двама синове на Тит; войници, носещи ковчег, покрит с черен плат, други двама синове на Тит. След тях: Тит Андроник, следван от Тамора, Аларб, Хирон, Деметрий, Арон и други пленници. Ковчегът бива положен на земята.
ТИТ
О, Рим, ликуващ във жалейни дрехи,
привет на теб! Подобно кораб, който,
товара си отнесъл, се завръща
с безценна стока в родния си залив,
от който някога е вдигнал котва,
Тит в лаври връща се да поздрави
през сълзи своя роден край… през сълзи
от радостта, че си е вкъщи пак.
Защитниче на този Капитолий2,
със милост приеми тоз обред, който
се готвим да отслужим! Погледнете,
о, римляни, от двайсет и петте
безстрашни синове, които имах
(наполовина колкото Приам!),