останаха ми само тези тука,
в ковчега и край него! Рим велики,
на оцелелите плати със обич,
а на загиналите с вечен отдих
там, дето праотците им лежат!
След боя с готите ти вложи, Тит,
меч в ножницата си. Защо търпиш
душите на чадата ти все още
да бродят непогребани край Стикс3?…
При братята им направете място!
Гробницата бива отворена.
Вместилище на радостите мои,
свят дом на благородство и на младост,
как много синове ми ти отне,
които няма да ми върнеш, не!
ЛУЦИЙ
Най-славния от пленниците дай ни,
на късове разсечен, да го хвърлим
ad manes fratrum4 в кладата свещена,
та сенките им да почиват кротко
и да не стряскат живите от сън!
ТИТ
От всички оцелели най-добрия
аз давам ви: сина първороден
на таз изпаднала в беда царица.
ТАМОРА
Не, римски братя! Спрете! Не, о, Тит!
Завоевателю великодушни,
смили се над сълзите ми горчиви,
сълзи на майка, страдаща за чадо!
Ако на теб любим синът е бил,
мисли, че моят и за мен е мил!
Не стига ли, че трябва да красим
под двойно иго — твое и на Рим —
триумфа ти тържествен, та желаеш
да съсечеш сина ми затова,
че храбро се е бил за роден край?
Ако да водят бой за цар и царство
било е чест за твойте синове,
то чест е и за мойте! Тит Андроник,
не цапай свойта гробница със кръв!
На бог подобен би желал да бъдеш —
бъди богоподобен в милостта!
Тя знак е на човешко благородство,
смили се над сина ми, благи Тит!
ТИТ
Царице, примири се и прости ми!
Тез тук са братя на онез, които
вий, готите, видяхте да умират.
За братята си те желаят жертва
и твоят син за нея е белязан
и ще умре, та да затихне стонът
на мъртвите, жадуващи за мъст!
ЛУЦИЙ
Палете огън! Да го отведем!
Върху жарта ще го сечем на части,
додето се превърне в дим и пепел!
Луций, Марций, Муций и Квинт излизат, извеждайки Аларб.
ТАМОРА
Каква безмилостна благочестивост!
ХИРОН
И в Скития5 не са така жестоки!
ДЕМЕТРИЙ
Не слагай Скития до злия Рим!
Аларб ще спи спокойно, а пък ние
пред взора на Андроник ще треперим!
О, майко, утеши се и живей
с надежда, че небето, дало случай
на старата Хекуба6 да плати
за злото на тракийския тиран,
ще подкрепи и тебе, о, царице —
царувала над, готите, когато
те бяха готи, — да си отмъстиш
за преживяната от тебе мъка!
Влизат отново Луций, Марций, Муций и Квинт.
ЛУЦИЙ
Изпълнен беше обредът, о, татко.
Насякохме сина й на парчета
и жертвеният огън, с тях подхранен,
направи да ухаят небесата.
Остава да заровим свойте братя
със тръбен звук във римската земя.
ТИТ
Така да бъде! Време е Андроник
да се сбогува с техните души.
Тръбен звук. Ковчегът бива положен в гробницата.
О, мои синове, герои римски,
почивайте във мир и светла слава
от земните превратности далеч!
Тук няма завист, не цъфти омраза,
не веят бури, не кълнят отрови —
тук царствуват спокойствие и сън.
Герои римски, мои синове,
почивайте навек във мир и чест!
Влиза Лавиния.
ЛАВИНИЯ
До век във мир и чест живей, о, татко!
Добре дошъл си, господарю Тит!
Виж, данък от сълзи горчиви лея
над гроба на убитите си братя,
а в твоите нозе сълзи от радост
проронвам затова, че ти си тук.
Благослови ме със победна длан,
о, ти, чиято слава поздравяват
най-тачените граждани на Рим!
ТИТ
Рим, драг за мен, задето е опазил
теб, мое укрепително лекарство,
останало да радва в стари дни
сърцето ми! Лавиния, живей
цял век подир баща си и бъди
припомняна за пример и тогава,
когато млъкне всяка друга слава!
Марк Андроник, Сатурнин, Басиан и други слизат отново долу.
МАРК
Привет на тебе, Тит, мой скъпи братко,
любимецо на римския народ!
ТИТ
Благодаря ти, доблестни трибуне,
достойни Марк, обични братко мой!
МАРК
Добре дошли вий, племенници мои —
и живи, и починали! Вий всички
еднакво се прославихте, младежи,
сражавали се доблестно за Рим,
но по е окончателен триумфът
на тез, които стигнали са вече
Солоновото щастие7, презряло
обратите на земния живот.
3
5
6
7