О, Тит Андроник, римският народ,
на който бил си винаги приятел,
чрез мене, свой трибун и пълномощник,
ти дава таз одежда белоснежна
във знак, че можеш да оспорваш трона
наравно с тези двама претенденти.
Бъди ни candidatus8, та чрез теб
в законни избори да оглавим
с глава достойна плещите на Рим!
ТИТ
Великото му тяло заслужава
глава подхождаща, а не такава,
която се тресе от възрастта.
Какво ще правя с бялата ви дреха?
Да бъда днес избран единодушно,
та с отказ от престола или смърт
да ви създавам утре нови грижи?
Рим, служих ти четиресет години,
в победи водих твоите войски
и двайсет и един безстрашни сина,
провъзгласени конници във битки
и паднали геройски с меч в ръка,
за твоето величие погребах —
дари ми почетен старешки посох,
не скиптър, за да властвам над света!
Последният ни цар държа го здраво.
МАРК
Поискай го и ще го имаш, Тит.
САТУРНИН
Отде позна, трибуне упорит?
ТИТ
Спокойно, княже!
САТУРНИН
Мечове вадете,
патриции и граждани на Рим,
и в ножници недейте ги прибира,
дорде не стана император ваш!…
Дано те видя в ада, Тит, преди
да си ми взел сърцето на народа!
ЛУЦИЙ
Не спъвай сам, надменни Сатурнине,
великодушието на баща ни!
ТИТ
Бъди спокоен, княже — ще ти върна
народните сърца, дори да трябва
да ги отбивам от самите тях!
БАСИАН
Не те лаская, знаеш го, Андроник,
но до последен миг ще те почитам.
Ако зад мен застанат твойте хора,
ще ти платя с признателност, а тя е
добра награда за добрия мъж!
ТИТ
Трибуни и народ, от вас аз искам
да бъда във доверие облечен.
Ще го гласувате ли на Андроник?
ТРИБУНИТЕ
Във чест на връщането ти с победа
народът ще приеме оногова,
когото Тит Андроник му предложи!
ТИТ
Благодаря ви, доблестни трибуни,
и моля ви да прогласите цар
по-стария от двата царски сина,
княз Сатурнин, чиято добродетел
ще сгрее Рим — надявам се, — тъй както
Титановият лъч9 земята сгрява,
и ще направи висша справедливост
навред да разцъфти. И тъй, ако
в съвета ми се вслушате, отдайте
венеца римски нему и кажете:
„Да бъде император Сатурнин!“
МАРК
С гласуване ний всички, сбрани тук —
патриции, плебеи, — в обща радост
провъзгласяваме за император
княз Сатурнин и казваме му тъй:
„Царувай, император Сатурнине!“
Продължителен тръбен звук, докато всички слизат долу.
САТУРНИН
За помощта, която ми оказа,
благодаря ти много, Тит Андроник,
и тъй като желая и на дело
да ти се отплатя, на първо място,
отвел във Пантеона10 дъщеря ти
Лавиния, от нея ще направя
владетелка на своето сърце
и царствена императрица римска.
Отговори, съгласен ли си, Тит?
ТИТ
Не само съм съгласен, господарю,
но този брак е висша чест за мен
и в отговор пред погледа на Рим
на тебе, Сатурнине, вожде наш,
и на света аз подарявам своите
заложници, скъп меч и колесница —
достойни дарове за римски цар.
Вземи ги, те са знаци на честта ми,
простряла се във твоите нозе!
САТУРНИН
Благодаря ти, благородни Тит.
Как горд съм с теб и с даровете твои,
ще помни Рим и ако аз забравя
най-малката от твоите заслуги,
то нека римляните да забравят
за верността, която ми дължат!
ТИТ (към Тамора)
Сега, царице, пленница си вече
на император, който ще умее
да се отнася с теб и твойта свита
в съгласие със знатния ти сан.
САТУРНИН
О, хубост! Теб избрал бих, честно слово,
ако стоех пред избора отново!
Царице, своя образ проясни!
Загубена държава натъжава,
но в Рим не си, за да понасяш срам.
Към тебе тук ще се отнасят с почит.
Повярвай ми, не давай на скръбта
да заличава твоите надежди —
тоз, който утешава те, могъл би
да те направи повече от туй,
което си била, царице готска!
Лавиния, нали не се засягаш?
ЛАВИНИЯ
О, не, царю! Знам, в твоите уста
това са знаци на любезността.
САТУРНИН
Благодаря ти… Римляни, след мен!
Пленените без откуп да се пуснат!
С тръби и барабани разгласете
възхода ми на римския престол!
8