а и патрициите са способни,
като размислят малко, да застанат
на Титова страна и да те смъкнат
за непризнателност — в Рим грозен грях.
Послушай и на мен ги остави —
ще дойде ден, ще ги изтребя всички,
от корен до един ще ги изскубя —
жесток баща, свирепи синове, —
ще помнят как са карали царица
напразно да ги моли за сина си
на колене сред градския площад!
На глас.
Ела, добри царю!… Ела, Андроник!…
Вдигни тоз старец, утеши духа му,
загиващ в бурята на твоя взор!
САТУРНИН
Вдигни се, Тит! Царицата надви.
ТИТ
Благодаря на двама ви, царю!
Таз реч, тез погледи ме възкресяват!
ТАМОРА
Андроник, аз съм вече част от Рим.
Поримлянчена, трябва да помагам
с добър съвет на нашия владетел.
От днес са мъртви всичките ви дрязги…
Признай, съпруже скъпи, че е моя
заслугата за сключения мир!…
От твое име, княже Басиан,
на императора ни дадох дума,
че ти ще бъдеш мек и сговорчив…
Лавиния и вий, роднини нейни,
не бойте се, но хубаво ще бъде
пред негово величество за прошка
да сгънете смирено колене!
ЛУЦИЙ
Кълнем се пред небето и престола,
че действахме по най-умерен начин
за своята и сестрината чест!
МАРК
И аз го потвърждавам със честта си!
САТУРНИН
Омръзнахте ми! Нито дума вече!
Махнете се от моите очи!
ТАМОРА
Не, не, царю! Нали се помирихте?
Народният трибун и тез младежи
те молят, коленичили за милост —
не им отказвай, погледни към тях!
САТУРНИН
Заради тебе, Марк, и зарад брат ти
и по молба на дивната Тамора
прощавам им ужасната постъпка.
Станете!
Лавиния, ти грубо ме остави,
но аз намерих щастие във друга
и няма да си тръгна без съпруга
от храма там. Хазната ми, аз вярвам,
ще издържи две сватби наведнъж,
ела с приятелите си и ти!…
Голям любовен ден ще е, Тамора!
ТИТ
Царю, ако желаеш утре с мен
пантера да ловиш или елен,
ще те събудим с рог и звънък лай.
САТУРНИН
Благодаря. Желая, то се знай!
Тръбен звук. Излизат.
Второ действие
Първа сцена
Рим. Пред двореца.
Влиза Арон.
АРОН
Тамора се издигна на Олимп.
Сега царува горе, защитена
от ударите злобни на съдбата,
за мълнии и бури непристъпна,
високо над бледнеещата завист.
Тъй както слънцето изгрява сутрин
и океана къдрав позлатило,
подкарва колесницата си пищна
по зодиака и след туй поглежда
отгоре най-високите била —
така и тя, Тамора, е над нас;
угажда на ума й храбростта
и честността трепери пред гнева й.
А щом е тъй, Ароне, ум изостряй,
за да възлезеш смело до зенита
на своята любовница, която
от толкоз време влачиш във триумф
като робиня здраво окована
за взора ти с вериги, по-дебели
от тез, с които Прометей15 е бил
привързан за Кавказ! Далеч от мен
тез рабски дрипи и страхливи мисли!
От днес, облечен в сърма и във бисер,
като придворен ще напътствам свойта
новопомазана императрица…
Ще я напътствам, да, и ще безпътствам,
ще блудствам с таз царица, с таз богиня,
сирена, сластница, Семирамида16,
вълшебница, която ще омае
тоз римски цар и ще докара него
и неговото царство до провала!…
Я гледай ти! Каква е тази буря?
Влизат — увлечени в кавга — Хирон и Деметрий.
ДЕМЕТРИЙ
Годинки не ти стигат, ум ти липсва,
добри обноски нямаш ти, Хироне,
за да се мушиш, дето аз съм канен
и имам за какво да съм обичан!
ХИРОН
Във всичко ти премного се надуваш,
а и сега ме плашиш с празни думи!
Две-три години разлика не правят
желан Деметрий, нежелан Хирон!
Аз като теб достоен съм да служа
и да заслужа нейната любов!
Ще ти докажа ето със това,
че имам над Лавиния права!
АРОН (на себе си)
Чудесно! Тез любовници се сбиха!
ДЕМЕТРИЙ
Хлапе, защото майка ти без време
дарила ти е меч да си играеш,
затуй ли плашиш с него всеки срещнат?
Подръж го в ножницата да клеясва,
дорде узнаеш как се действа с него!
ХИРОН
Все пак и с малкото, което знам,
един урок ще мога да ти дам!
Измъкват мечове.
15