ТИТ
Ловът започва. Изтокът е дрезгав,
дъхти полето и лесът е свеж.
Пуснете кучетата, с весел лай
от сън да вдигнат царствената двойка
и княза ни. Ловджийски рог надуйте,
така че дворът да отекне цял!
Да бъде ваша мисъл, синове,
тъй както ще е моя, да се грижим
за императора! Лош сън сънувах,
но утринният хлад ме разведри.
Кучи лай и звук на рог. Влизат Сатурнин, Тамора, Басиан, Лавиния, Хирон, Деметрий и свита.
Безброй щастливи дни за теб, царю,
и също толкова за теб, царице!
Събуждане ловджийско обещах ви.
САТУРНИН
И думата си удържа отлично;
дори — за новобрачни — подрани.
БАСИАН
Лавиния, а ти какво ще кажеш?
ЛАВИНИЯ
За мене — не. Бях будна от два часа.
САТУРНИН
Тогаз — на колесници и коне!
И да започваме!… Сега, царице,
ще видиш лов по римски.
МАРК
Мойте псета
ще вдигнат най-свирепата пантера,
ще скочат на най-стръмната скала!
ТИТ
Конете ми назад не ще останат,
дори и лястовици да ловим!
ДЕМЕТРИЙ
Хироне, ний, без псета и коне,
дано свалим едно сърне поне!
Излизат.
Трета сцена
В гората.
Влиза Арон с торба.
АРОН
Разумният ще вземе за безумец
тоз, който златото си крий под храсти,
за да не го използва след това;
но нека знае, който луд ме смята,
че аз от тоз метал ще изкова
великолепен образец на подлост.
Спи, злато, в храста тук, до тази яма,
та сън за враговете ни да няма!
Скрива торбата.
Влиза Тамора.
ТАМОРА
Защо си тъжен, сладки ми Ароне,
когато всичко — виж — се весели!
Звънливи птички пеят в храсталака,
змиите спят под ласкавото слънце,
листенца трепкат с хладния ветрец
и хвърлят по земята пъстра сянка.
Ароне сладки, да поседнем тук
и нека, чуй, със втори звънък звук
повтаря ехото звука на рога
и мами кучетата, сякаш в ход са
два успоредни лова, а ний двама
да се порадваме на таз измама
и след приятна схватка — като тази
между Дидона21 и Еней, когато
те скрили са се от добрата буря
във пазещата тайни пещера —
и ний, в прегръдките един на друг,
полека да потънем в златна дрямка,
докато птички, рогове и лай
ни галят като песен на бавачка,
приспиваща сънливото дете!
АРОН
Царице, под различни сме планети:
Венера управлява твойте чувства,
а властелин над мойте е Сатурн22.
Не се лъжи от мътния ми поглед,
от туй, че мълчалив съм и печален
или че къдравите ми коси
са се изпънали като змийчета
в мига, преди да клъвнат смъртоносно —
не, туй не са Венерините знаци!
Мъст имам аз в сърцето, смърт в юмрука,
разплата в слепоочията чука!
Тамора, блян на моята душа,
жадуваща теб само, знай, любима:
съдбовен ден е днес за Басиан —
на сладкогласната му Филомела23
днес твойте синове със взлом ще вземат
езика и съпружеската чест
и в неговата кръв ще се измият
от нейната! Вземи това писмо
и го предай на царя!… Не, не питай!
Пристигат две от бъдните ни жертви,
незнаещи какво им се крои!
Влизат Басиан и Лавиния.
ТАМОРА
Богатство мое! Мавре мой безценни!
АРОН
Мълчи, царице! Басиан пристига.
Ти предизвикай го, пък аз ще пратя
Деметрий и Хирон да се намесят.
Излиза.
БАСИАН
Я, кой бил тук! Царицата без свита?
Или това Диана24 е, която,
облякла дрехите й, е излязла
от своето светилище зелено,
за да погледа земния ни лов?
ТАМОРА
Нахални съднико на мойте стъпки,
Дианината власт да притежавах,
аз бих те украсила както трябва
с клонатите рога на Актеон25
и хрътките ти щяха да раздърпат
еленската ти козина, наглецо!
ЛАВИНИЯ
Прости, царице, но и тъй говорят,
че си умеела рога да слагаш
и май че готвеше със своя мавър
подобен опит. Юпитер да пази
съпруга ти от неговите псета!
Дано не го помислят за елен!
БАСИАН
Повярвай ми, царице, този твой
катранен кимериец26 ще изцапа
честта си със омразния си цвят!
21
22
23
24
25
26