спаси ме от сластта на тези двама,
далече по-противни от смъртта,
тласни ме, моля те, в бездънна дупка,
където мъжки взор не ще ме види —
направиш ли това със мен, Тамора,
ще бъдеш ти убийца милостива!
ТАМОРА
Чадата ми да бъдат без награда?
Не, нека им плати плътта ти млада!
ДЕМЕТРИЙ
Върви! Поемай! Много ни забави!
ЛАВИНИЯ
Ни капка женственост? Ни капка милост?
Чудовищно създание! Зъл звяр!
Противнице на женския ни род,
проклета да…
ХИРОН
Аз твоята уста
ще я запуша!… Ти вдигни мъжа й —
в тоз трап Арон ни каза да го скрием!
Деметрий хвърля тялото на Басиан в един трап. Той и Хирон излизат, отвеждайки Лавиния.
ТАМОРА
Вървете и недейте й прощава!
Сърцето ми да не намери радост,
преди родът Андроников да свърши!
Ще ида да подиря где е маврът,
додето те над стървата се гаврят!
Излиза.
Влиза отново Арон, следван от Марций и Квинт.
АРОН
Ловци безстрашни, ускорете крачки!
Не сме далеч от грозната бърлога,
в която зърнах спящата пантера.
КВИНТ
Не знам какво ми е, но трудно виждам!
МАРЦИЙ
И аз, ей Богу! Да не се срамувах,
зарязал бих лова, за да си дремна.
Пада в трапа.
КВИНТ
Къде изчезна? О, коварна яма,
прикрита с тръне, по чиито листи
алеят капчици от кръв, по-свежа
от утринна роса по цъфнал цвят!
Ужасен трап! Ранен ли си, о, братко?
МАРЦИЙ
Не аз, а погледът ми е ранен
от най-смразяваща сърцето гледка!
АРОН (настрани)
Сега ще доведа и Сатурнин,
та щом ги види тука, да помисли,
че двамата са умъртвили брат му!
Излиза.
МАРЦИЙ
Къде си, братко мой? Защо мълчиш?
По-бързо помогни ми да изляза
от тази зла, пропита с кърви дупка!
КВИНТ
Прости! Внезапен страх ме вцепени!
От хладна пот съм целият раздрусан!
Сърцето ми предчувства нещо страшно!
МАРЦИЙ
Тогава убеди се, че не лъже:
вий в трапа погледнете със Арон
и страшното ще ви смрази до кости!
КВИНТ
Арон изчезна, а сърцето в мене
не смее да погледне със очи
към своята догадка? Какво има?
Като дете не съм се плашил тъй
от неизвестното!
МАРЦИЙ
Тогава чувай:
добрият Басиан, насечен зверски,
като заклано агне е захвърлен
в тоз тъмен ров, прогизнал от кръвта му!
КВИНТ
Щом тъмен е, отде позна трупа?
МАРЦИЙ
На пръста си той носи камък, който —
подобно факел в гробница — огрява
землистия му образ и стените
на този трап, във който сме и двама;
тъй блед под лунния светлик лежал е
покритият с моминска кръв Пирам28!
Отслабнала ръка подай ми, братко —
защото сигурно и ти слабееш, —
да се измъкна жив от тази яма,
по-зла от устието на Коцит29!
КВИНТ
Подай ми свойта, за да те изтегля,
или мощта ако не ми достигне,
да те последвам в лакомото лоно,
погълнало злочестия ни княз.
Не, не, не мога да те извлека!
МАРЦИЙ
Пък аз не мога да се изкатеря!
КВИНТ
Дай пак, и този път не ще я пусна:
или ти — долу, или горе — аз!…
Не щеш да дойдеш? Ето ме при теб!
Пада в трапа.
Влизат Сатурнин и Арон.
САТУРНИН
Ела със мен, да видя тази дупка
и кой във нея скочи преди малко!…
Ей, кой си ти? Кои сте вие там
във зиналата земна празнина?
МАРЦИЙ
Децата на Андроник — Квинт и Марций, —
доведени във час нещастен тука,
за да открият мъртвия ти брат!
САТУРНИН
Как брат ми? Басиан? Не е възможно!
Оставих го с жена му преди час
във ловния заслон, далеч на север!
МАРЦИЙ
Не знам къде оставил си го жив,
но тук, царю, намерихме го мъртъв!
Влизат Тамора, Тит и Луций.
ТАМОРА
Къде е царят?
САТУРНИН
Тука съм, Тамора,
душевно наранен от смърт на близък!
ТАМОРА
Къде е брат ти?
САТУРНИН
С тоз въпрос ти бръкна
дълбоко в раната ми! Там е — мъртъв!
ТАМОРА
Тогаз пристига късно туй писмо,
28