Выбрать главу

МАРК

Нещастникът! От скръб се е побъркал

и взима своите призраци за правда!

ТИТ

Раздигайте!… Лавиния, ела

във стаята ми, да ти прочета

печални приказки от старо време…

Ела и ти! Очите ти са млади —

когато погледът ми се премрежи,

момченцето ми, ти ще продължиш.

Излизат.

Четвърто действие

Първа сцена

Рим. Пред дома на Тит.

Влизат от едната страна Малкият Луций, който бяга с книги под ръка от гонещата го Лавиния; от другата страна — Тит и Марк.

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ

На помощ, дядо! Леля ми ме гони!

Не мога да я разбера защо!

Виж, дядо Марк! На, ето я, пак иде!

МАРК

Ела тук, Луций! Бива ли така

да се боиш от леля си, детенце!

ТИТ

Тя много те обича, нали знаеш!

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ

Да, знам, когато беше татко в Рим,

ний много си играехме със нея.

МАРК

Какво ли ни разказва с тези знаци?

ТИТ

Не бой се, чадо!… Нещо изразява…

Виж, Луций, все към тебе се обръща!

Приканва те да идеш нейде с нея!

Корнелия34, детенце, не е чела

на Гракхите тъй често, както тя

четеше ти из римските поети

и от „Оратора“ на Цицерон!

МАРК

Не можеш ли отгатна какво иска?

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ

Не, дядо Марк! Но може да е луда,

защото дядо казваше преди,

че мъката докарвала до лудост,

и чел съм, че с троянската Хекуба

тъй станало. Затуй ме хвана страх,

макар да знам, че леля ме обича

тъй силно, както бедната ми майка,

и само ако подлудее, може

да иска да ме плаши… Може би

съм хвърлил книгите си и побягнал

без нужда, лельо, моля те, прости ми

и ако дядо Марк ни придружи,

готов съм с теб да дойда, дето искаш!

МАРК

И аз готов съм.

ТИТ

Какво, Лавиния? Виж, виж я, Марк,

как рови се в разхвърляните книги!

Изглежда, търси някоя от тях!…

Коя, девойко?… Разтвори ги, Луций!…

Но ти си твърде учена за тези —

ела в библиотеката ми, скъпа,

скръбта си да залъгваш там, додето

не ни посочи пръстът на небето

палача ти… Защо ръце сакати

издига тя така, една след друга?

МАРК

Навярно се опитва да ни каже,

че той не е бил сам! Или ги вдига,

за да измоли от небето мъст!

ТИТ

Я, Луций, виж каква е тази книга,

която се опитва да отвори!

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ

Това ми е подаръкът от мама —

Овидиевите „Метаморфози“35.

МАРК

От обич към покойната навярно

избрала е сред всички тъкмо тях.

ТИТ

Не, вижте я! Как трескаво прелиства!

Да й помогнем!… Дъще, какво търсиш?…

Това е разказът за Филомела,

насилена от подлия Терей!

Боя се, че насилие е скрито

и в дъното на твойта злополука!

МАРК

Я, виж я, Тит! Тя търси нещо в текста!

ТИТ

Лавиния, нима и ти била си

нападната, насилена без жалост,

озлочестена като Филомела

в самотен, мрачен, грозен пущинак?

Да! Да! Едно такова кътче помня

в гората, дето ходихме на лов —

защо ни беше! — от което сякаш

поетът е копирал своя стих,

така природата го бе създала

за изнасилвания и убийства!

МАРК

Защо ще го създава, ако не

защото боговете се развличат

с човешките трагедии?

ТИТ

                О, дъще,

тук свои сме, със знаци покажи ни

кой римлянин посегна върху теб?

Не е ли дело туй на Сатурнин,

като Тарквиний стана си напуснал,

за да лиши Лукреция от чест?

МАРК

Седнете тука, племеннице, братко!…

Палада, Юпитер и Аполон36

съвет ми дайте как да разгадая

злодейството!… Лавиния, виж тука!

Пише по земята с пръчка, която крепи с уста и движи с краката си.

Тук пясъкът е гладък. Направлявай

таз пръчка като мене! Ето, виждаш?

Написах името си без ръце…

Проклет да бъде, който ни докара

до туй така да пишем!… Хайде, пиле,

чертай и ни разкрий, което Бог

би искал да разбули за мъстта ни!

Небето твоето перо да води,

та да узнаем цялата ти болка

и мерзките виновници за нея!

Лавиния пише по земята, като крепи пръчката с уста и я движи с осакатените си ръце.

Четеш ли, братко? Тит, какво написа?

ТИТ

„Хирон. Деметрий. Stuprum37

вернуться

34

Корнелия — майка на братята Гракхи (II в.пр.н.е.), двамата доблестни римски трибуни, които тя възпитала в любов към отечеството и народа си.

вернуться

35

„… Овидиевите «Метаморфози»“… — прочута поема, съставена от митологически предания, на римския поет Публий Овидий Назон (43 г.пр.н.е. — 17 г.н.е.).

вернуться

36

ПаладаЮпитерАполон (мит.) — Атина Палада е гръцка богиня на мъдростта и занаятите; Юпитер е върховният бог на римляните; Аполон е богът на светлината и изкуствата у гърците.

вернуться

37

„Stuprum“ (лат.) — обезчестяване.