АРОН
Това е то да имаш светла кожа!
Тфу, цвят-предател, който разгласява
сърдечните ви замисли и тайни!
Виж, тоз юнак, изпечен в друга пещ!
Я, гледайте го, черния мошеник
как смее се, като че ли ми казва:
„Ей, дърто, аз съм твой!“ Но той е също
ваш брат, изхранен от кръвта, която
и вас е хранила; освободен
от същата утроба, във която
сте чакали затворени и вие;
да, брат, и от безспорната страна,
макар да носи личния ми знак!
ДОЙКАТА
А на царицата какво да кажа?
ДЕМЕТРИЙ
Ароне, измисли какво да правим!
Съгласни сме детето да живее,
ако това не навреди на нас.
АРОН
Тогаз да седнем и да поразмислим…
Там стойте! Аз и син ми сме нащрек…
Така! Сега приказвайте спокойно!
ДЕМЕТРИЙ
Кажи, кой още е видял детето?
АРОН
Виж, туй е друго. Ако сме в съюз,
аз ставам агънце. Но щом ме дразнят,
глиганът бесен, скалната лъвица,
морето бурно са далеч по-кротки
от гневния Арон!… И тъй, да чуем:
кои жени видели са детето?
ДОЙКАТА
Корнелия, която го пое,
царицата и аз — ний трите само.
АРОН
Родилка, баба, дойка — никой друг?
Кажи на майка му, че тайна има,
ако я знаят двама, не и трима!
Убива Дойката.
„К’ви, к’ви са тез неща? — свинята квикна,
когато я приготвяха за шиша.“
ДЕМЕТРИЙ
Умря! Защо я умъртви, Ароне?
АРОН
Предпазна мярка. Трябва ли да бъде
оставена, за да раздрънка всичко,
една устата сплетница? Не, драги!
Сега узнайте целия ми план:
На моя сънародник Мулитей,
живеещ близо тук, жената вчера
доби момче, по-светло и от вас,
защото се е метнало на нея.
Вървете, намерете ги и дайте
пари на майката и обяснете
на двамата, че тяхното дете
ще се издигне много и ще стане
наследник на престола, ако бъде
подставено на мястото на мойто,
за да избегнем бурята в двореца.
И нека царят ни си го подруска!
Аз таз я изцерих. А вие двама
по-бързо заровете й трупа —
полето ей го, вий сте здравеняци.
А после бабата ми изпратете —
изчезне ли след дойката и тя,
жените в двора нека да си дрънкат.
ХИРОН
Ти тайните си, виждам, не разгласяш
по вятъра, Ароне.
ДЕМЕТРИЙ
И Тамора —
и ний за нея — ти благодарим.
Излизат.
АРОН
Сега напред със лястовича скорост
към готите. На тях ще поверя
съкровището си и ще се свържа
с приятелите на Тамора… Хайде,
дебелоуст разбойнико, със мен!
Ти вкара ни във сума ти беди,
но аз със ягодки ще те захраня,
със суроватка, с корени, с извара,
ще спиш в колиби, от кози ще сучиш
и ще ми станеш мъж и пълководец!
Излиза.
Трета сцена
Улица в Рим.
Влизат Тит, носещ стрели с прикрепени към тях писма, Марк, Публий, Малкият Луций и други с лъкове.
ТИТ
Марк, идвай! Вий, приятели, насам!
Я покажи как стреляш, Луций младши!
Опъвай здраво и ще долети.
„Terras Astraea reliquit“44. Напусна
земята на божествената Правда.
Нали си спомняш, Марк, за този стих?…
Вий лъковете опънете, хайде!
А вий, приятели, във океана
ловете я със въдици и мрежи!…
Но не, аз знам, че Правда в него има
не повече, отколкото на суша…
Да, Публий и Семпроний, дано вие
успеете! С лопати и със кирки
копайте до сърцето на земята
и стигнали подземните царства,
кажете на Плутон45, че Тит Андроник
от него чака Правдата след всички
нещастия, които е изсипал
над него непризнателният Рим…
Ах, Рим! Да, да, аз сторих го нещастен,
когато го подучих да приеме
тоз, който днес е тъй свиреп към мен…
Вървете и внимавайте! Търсете
във бойните галери — току-виж,
тоз подъл цар я пратил по море
в изгнание. Тогава ние с вас
ще има да подсмърчаме за Правда!
МАРК
О, Публий мой, не е ли страшна мъка
да гледаме как чичо ти безумства?
ПУБЛИЙ
Затуй, о, татко, трябва да го пазим,
така че всяка негова прищявка
да бъде обкръжена с нежна обич,
додето времето даде му цяр.
МАРК
Не, цяр за неговата мъка няма,
освен да сключим с готите съюз
и да накажем в кървава война
тоз град за злата му неблагодарност
и Сатурнин за черната му власт.
ТИТ
44
45